На бул."Константин Величков" в столицата, в малкия битов ресторант на Нели, там, където срещу народна цена си хапваш вкусно и до насита, тече животът "зад кадър" на нашия квартал.
Човек с човека се отпуска и неусетно показва истинския си облик, като пропуска само малката подробност, че в ресторанта се намирам и аз с моето невидимо перо. Време за попиване на думи и разглеждане на образи. А такива - дал Бог, колкото искаш.
Сервитьорът ме знае от години и докато дава поръчка за моя любим " език - пане", на съседната маса се бистри диалог.
- А бе, Иване, истината е ясна бе, братко. Ти не се караш с моята жена, аз не се карам с твоята. Не сме слепци да не видим, че ти повече харесваш моята жена, аз - твоята.
Настъпва кратко мълчание и от двете страни, явно, докато Иван схване намека на отстрещния си приятел. Мъжете са на години, улегнали ще речеш, но мераците не са стихнали с престижната им възраст.
- Е, какво ще кажеш?
- За кое? - прави се на луд Иван.
- Да ги разменим бе, Иване. За месец. За проба. Говорих с моята - ще се навие.
- А бе, Босиле...
- А бе, Иване, работата ще стане. Дай малко да го раздвижим тя смотан живот. Момче, сметката. Айде навън ще довършим - отлага Босил, колкото Иван да помисли на въздух.
Двамата си тръгват.
И погледът ми се премества към дама около петдесетте, която пита дали може да седне на моята маса. Каня я.
Тя слага очилата и потъва в менюто, докато чака някого. Мъжа си, както съобщава след малко, а аз получавам любимото си пане.
Изтичат й очите, докато гледа къде мъжът й паркира колата. И като влиза, го емва от вратата защо е паркирал там, а не онам.
И като потича един семеен диалог с превес на женската страна: къде да си даде палтото с две петна на "химическо" и коя от коя от всички софийски чистилни да избере (адреси и местонахождения се редят ), от колко време го боли пръст и защо не я е послушал да го лекува по нейна рецепта, с кой прах е прала пердетата, а защо не е купил той по-ефикасния и как може да купи краве сирене с пет стотинки по-скъпо от предишното...
Човекът се умълча и кротко ядеше супа-топчета, която " не била като нейната", затова тя си поръчала "шкембе - чорба", но и то нищо не струвало...
Боже, горкият човечец, Боже. И на мъжкия пол невинаги е лесно в живота.
Репертоарът не свърши и след моето "пане", платих и си тръгнах с подута глава.
" Щастливка" - викам си.
Нямам у дома такова стъргало да ми дрънчи по цял ден и д ми брои стотинките.
А вие имате ли?
Автор: Росица Копукова
Още от Из Edn@
Любов, ти си една голяма глупачка
Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
