Лица в ресторанта на Нели

Лица в ресторанта на Нели
Снимка: Thinkstock

На бул."Константин Величков" в столицата, в малкия битов ресторант на Нели, там, където срещу народна цена си хапваш вкусно и до насита, тече животът "зад кадър" на нашия квартал.

Човек с човека се отпуска и неусетно показва истинския си облик, като пропуска само малката подробност, че в ресторанта се намирам и аз с моето невидимо перо. Време за попиване на думи и разглеждане на образи. А такива - дал Бог, колкото искаш.

Сервитьорът ме знае от години и докато дава поръчка за моя любим " език - пане", на съседната маса се бистри диалог.

- А бе, Иване, истината е ясна бе, братко. Ти не се караш с моята жена, аз не се карам с твоята. Не сме слепци да не видим, че ти повече харесваш моята жена, аз - твоята.

Настъпва  кратко мълчание и от двете страни, явно, докато Иван схване намека на отстрещния си приятел. Мъжете са на години, улегнали ще речеш, но мераците не са стихнали с престижната им възраст.
- Е, какво ще кажеш?

- За кое? - прави се на луд Иван.

- Да ги разменим бе, Иване. За месец. За проба. Говорих с моята - ще се навие.

- А бе, Босиле...

- А бе, Иване, работата ще стане. Дай малко да го раздвижим тя смотан живот. Момче, сметката. Айде навън ще довършим - отлага Босил, колкото Иван да помисли на въздух.

Двамата си тръгват.

И погледът ми се премества към дама около петдесетте, която пита дали може да седне на моята маса. Каня я.

Тя слага очилата и потъва в менюто, докато чака някого. Мъжа си, както съобщава след малко, а аз получавам любимото си пане.

Изтичат й очите, докато гледа къде мъжът й паркира колата. И като влиза, го емва от вратата защо е паркирал там, а не онам.

И като потича един семеен диалог с превес на женската страна: къде да си даде палтото с две петна на "химическо" и коя от коя от всички софийски чистилни да избере (адреси и местонахождения се редят ), от колко време го боли пръст и защо не я е послушал да го лекува по нейна рецепта, с кой прах е прала пердетата, а защо не е купил той по-ефикасния и как може да купи краве сирене с пет стотинки по-скъпо от предишното...

Човекът се умълча и кротко ядеше супа-топчета, която " не била като нейната", затова тя си поръчала "шкембе - чорба", но и то нищо не струвало...

Боже, горкият човечец, Боже. И на мъжкия пол невинаги е лесно в живота. 

Репертоарът не свърши и след моето "пане", платих и си тръгнах с подута глава. 

" Щастливка" - викам си.

Нямам у дома такова стъргало да ми дрънчи по цял ден и д ми брои стотинките.

А вие имате ли?

Автор: Росица Копукова

Още от Из Edn@

Алкохолът - отворен финал

Късчета от душата човешка

Любов, ти си една голяма глупачка

Скрила ми е светлината, змията ѝ със змия!

Нощи в бял сатен

Надежда всяка тука оставете

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти