Имало някога една страна, населявана от хора, които общували помежду си чрез псевдоними. В тази страна, чието име също никой не знаел, не се издавали документи за самоличност, защото по всяко време всеки можел да се самоопределя с ново прозвище. Освен това, хората никога не били виждали лицата си. Всички разполагали с пълна свобода на изразяване и никой не носел отговорност за това, че е прекрачил някаква или нечия граница…
В тази страна живеел един Красавец - такъв бил неговият псевдоним.
От най-ранно детство неговите родители стриктно спазвали строги възпитателни правила. Никога не го прегръщали и целували, за да не го разглезят, но купували всякакви играчки, особено когато плачел. Винаги казвали на сина си какво и как да направи, не допускали той да направи нещо сам, а още по-малко – да сгреши. Не го питали как се чувства или как е минал денят му, било забранено да сядат до него и да му четат приказки. Момчето растяло само, а на празното място до него, вместо топлината и радостта от близостта, постепенно се настанили отегчението, недоверието и страха.
Един ден Красавецът пораснал достатъчно, за да напусне дома си и да се отправи на път...
Случило се така, че прегладнял и ожаднял, стигнал до старинен замък. Влязъл вътре с надеждата, че ще открие стопанина и ще го помоли за парче хляб и чаша вода. Всичко в замъка изглеждало страховито, а самата тишина го плашела още повече. Въпреки това любопитството му надделяло и започнал да влиза от стая в стая, докато съвсем тихичко до него достигнал женски глас, който разказвал приказка.
Приказка за един свят, в който хората, колкото и различни да са били, намирали начин да се изслушват, да се подкрепят и да се радват един на друг.
Гласът бил приятен и Красавецът се заслушал. Помислил си, че това е беззащитно създание, затворено някъде и завързано с вериги - така, както се чувствал той, докато живеел в родния си дом.
Приказката свършила и съвсем ненадейно в едно огледало пред себе си красавецът видял невиждано същество, някакъв непознат досега Звяр. Изтръпнал Красавецът, започнал да крещи от страх, изрекъл лоши думи за Звяра и започнал трескаво да търси изхода. Звярът изчезнал от погледа му, но гласът казал, че в една от стаите има маса с храна и напитки и легло, на което да си почине. Красавецът бил много изморен, постепенно се успокоил и намерил стаята.
През това врема гласът започнал да разказва друга приказка. За истинските срещи, след които е невъзможно човек да бъде същия.
Красавецът се заслушал отново, докато се хранил, после легнал и неусетно заспал.
А тихият женски глас не спирал да разказва... За силните думи и милите жестове, които развалят магията в омагьосаните души.
На другия ден Красавецът се събудил, готов да продължи пътя си. На масата в стаята открил закуска, както и опакована храна за из път. Звярът не се появил, но входната врата била широко отворена. Излязъл Красавецът навън, огледал се, но отново го побили тръпки от мисълта за Звяра и побързал да се отдалечи.
След време ожаднял отново. Навел се да пие вода от един извор и... се дръпнал уплашено. Защото отново видял Звяра...
Наоколо нямало никого, бил съвсем сам.
И осъзнал, че всъщност, в огледалото и извора, той видял себе си.
Звярът съществувал само в порасналите, и приели неочаквани измерения, детски липси и страхове.
Лицето на Красавеца започнало да се променя. Осъзнал още, че приказките, които му разказал тайнственият глас, са били точно тези, които е искал да чуе. Спомнил си, че не го попитал какво прави там и има ли нужда от нещо. Освен това, не благодарил за подслона и храната, а в замяна на това изрекъл ужасни неща. Разбрал, че истината може да бъде скрита, дори и в най-малката огледална частица. Зарекъл се да бъде добронамерен и благороден и никога повече да не прибързва в преценките си, а лицето му ставало все по-хубаво.
Решил да се върне в онзи замък...
Но колкото и да се опитвал Красавецът го намери, така и не успял.
Защото в онази страна без име, когато някой се срещне истински със себе си, когато се ужаси от Звяра и го преобрази, веднага се превръщал в герой, но от една друга приказка, с по-щастлив край.
Досещаш ли се коя е тя? Напиши я!
Автор: Иглика Нинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
