Красавецът и звярът

Красавецът и звярът
Снимка: Thinkstock

Имало някога една страна, населявана от хора, които общували помежду си чрез псевдоними. В тази страна, чието име също никой не знаел, не се издавали документи за самоличност, защото по всяко време всеки можел да се самоопределя с ново прозвище. Освен това, хората никога не били виждали лицата си. Всички разполагали с пълна свобода на изразяване и никой не носел отговорност за това, че е прекрачил някаква или нечия граница…

В тази страна живеел един Красавец - такъв бил неговият псевдоним.

От най-ранно детство неговите родители стриктно спазвали строги възпитателни правила. Никога не го прегръщали и целували, за да не го разглезят, но купували всякакви играчки, особено когато плачел. Винаги казвали на сина си какво и как да  направи, не допускали той да направи нещо сам, а още по-малко – да сгреши. Не го питали как се чувства или как е минал денят му, било забранено да сядат до него и да му четат приказки. Момчето растяло само, а на празното място до него, вместо топлината и радостта от близостта, постепенно се настанили отегчението, недоверието и страха.

Един ден Красавецът пораснал достатъчно, за да напусне дома си и да се отправи на път...

Случило се така, че прегладнял и ожаднял, стигнал до старинен замък. Влязъл вътре с надеждата, че ще открие стопанина и ще го помоли за парче хляб и чаша вода. Всичко в замъка изглеждало страховито, а самата тишина го плашела още повече. Въпреки това любопитството му надделяло и започнал да влиза от стая в стая, докато съвсем тихичко до него достигнал женски глас, който разказвал приказка.

Приказка за един свят, в който хората, колкото и различни да са били, намирали начин да се изслушват, да се подкрепят и да се радват един на друг.

Гласът бил приятен и Красавецът се заслушал. Помислил си, че това е беззащитно създание, затворено някъде и завързано с вериги - така, както се чувствал той, докато живеел в родния си дом.

Приказката свършила и съвсем ненадейно в едно огледало пред себе си красавецът видял невиждано същество, някакъв непознат досега Звяр. Изтръпнал Красавецът, започнал да крещи от страх, изрекъл лоши думи за Звяра и започнал трескаво да търси изхода. Звярът изчезнал от погледа му, но гласът казал, че в една от стаите има маса с храна и напитки и легло, на което да си почине. Красавецът бил много изморен, постепенно се успокоил и намерил стаята.

През това врема гласът започнал да разказва друга приказка. За истинските срещи, след които е невъзможно човек да бъде същия.

Красавецът се заслушал отново, докато се хранил, после легнал и неусетно заспал.

А тихият женски глас не спирал да разказва... За силните думи и милите жестове, които развалят магията в омагьосаните души.

На другия ден Красавецът се събудил, готов да продължи пътя си. На масата в стаята открил закуска, както и опакована храна за из път. Звярът не се появил, но входната врата била широко отворена. Излязъл Красавецът навън, огледал се, но отново го побили тръпки от мисълта за Звяра и побързал да се отдалечи.

След време ожаднял отново. Навел се да пие вода от един извор и... се дръпнал уплашено. Защото отново видял Звяра...

Наоколо нямало никого, бил съвсем сам.

И осъзнал, че всъщност, в огледалото и извора, той видял себе си.

Звярът съществувал само в порасналите, и приели неочаквани измерения, детски липси и страхове.

Лицето на Красавеца започнало да се променя. Осъзнал още, че приказките, които му разказал тайнственият глас, са били точно тези, които е искал да чуе. Спомнил си, че не го попитал какво прави там и има ли нужда от нещо. Освен това, не благодарил за подслона и храната, а в замяна на това изрекъл ужасни неща. Разбрал, че истината може да бъде скрита, дори и в най-малката огледална частица. Зарекъл се да бъде добронамерен и благороден и никога повече да не прибързва в преценките си, а лицето му ставало все по-хубаво.

Решил да се върне в онзи замък...

Но колкото и да се опитвал Красавецът го намери, така и не успял.

Защото в онази страна без име, когато някой се срещне истински със себе си, когато се ужаси от Звяра и го преобрази, веднага се превръщал в герой, но от една друга приказка, с по-щастлив край.

Досещаш ли се коя е тя? Напиши я!

Автор: Иглика Нинова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти