Гледам играта на котетата, толкова невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетта и лятото и за онова чувство на безгранично докосване на сетивата от любовта...
Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота, от неблагодарната си съпруга, от желанията на разглезените му деца, от красивата, но поддържана любовница, която иска да отидат на почивка в чужбина...
Хей, не виждате ли невинната игра на котетата? Не усещате ли уханието на пролетните дръвчета? А идването на щъркелите?
Земята е напоена от дъжда, от калта, от бензиновите пари, от мръсотията в душите ни!
И там, където свърша вярата, идва безверието.
Силна съм и не съм, хубава съм и не съм, умна съм и не съм, обичам или не обичам, създавам, за да омиротворя завистта, тъгата, да пречистя калта, да избягам от блатото на егото си. И честна съм пред себе си и плача чрез себе си, събирам локви от сълзи и ги пазя като сувенир.
Създавам приятелства и ги разрушавам само с една дума. Усмихвам се на предателите, на познатите улици, на цветята, на любимия, на детето, на майка си, а очите ми са заснежени хълмове от болка.
Заглеждам се в огледалото и по навик слагам грим и бързо се обувам , дръпвайки дамската чанта за път, кратък път обаче, по него броя камъчетата, обърнатите кофи за смет, едва ли не се сблъсквам с човека, ровещ в тях, който ме поглежда с надежда и също се усмихва с почернелите си липсващи зъби, а после ми благодари за паричката в ръката.
Не, не съм добра! Добра като характер. Това ли си помислихте? Аз съм враг на собствените си мисли, боря се с поредната такава и обсъждам срещнати хора като махленска клюкарка...Не си вдигам телефона, ала гледам некролозите и изпитвам неистово желание да поплача на гроба на дядо...
Себелюбието е по-силно. Аз-ът не е пречупен. Пътят свършва отново вкъщи и се опитвам да забравя за депресията... Обядът е готов и близките са доволни. И ако това е смисълът?
А игривите котета се облизват от приятния вкус на пилешкото месо. Кой мислеше, че са свободолюбиви и невинни?
Стига! Спри се! Денят започна! Пародията - също.
Автор: Ана Янкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
