Котешка игривост на ума

Котешка игривост на ума
Снимка: Thinkstock

Гледам играта на котетата, толкова невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетта и лятото и за онова чувство на безгранично докосване на сетивата от любовта... 

Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота, от неблагодарната си съпруга, от желанията на разглезените му деца, от красивата, но поддържана любовница, която иска да отидат на почивка в чужбина... 

Хей, не виждате ли невинната игра на котетата? Не усещате ли уханието на пролетните дръвчета? А идването на щъркелите?

Земята е напоена от дъжда, от калта, от бензиновите пари, от мръсотията в душите ни!

И там, където свърша вярата, идва безверието.

Силна съм и не съм, хубава съм и не съм, умна съм и не съм, обичам или не обичам, създавам, за да омиротворя завистта, тъгата, да пречистя калта, да избягам от блатото на егото си. И честна съм пред себе си и плача чрез себе си, събирам локви от сълзи и ги пазя като сувенир. 

Създавам приятелства и ги разрушавам само с една дума. Усмихвам се на предателите, на познатите улици, на цветята, на любимия, на детето, на майка си, а очите ми са заснежени хълмове от болка. 

Заглеждам се в огледалото и по навик слагам грим и бързо се обувам , дръпвайки дамската чанта за път, кратък път обаче, по него броя камъчетата, обърнатите кофи за смет, едва ли не се сблъсквам с човека, ровещ в тях, който ме поглежда с надежда и също се усмихва с почернелите си липсващи зъби, а после ми благодари за паричката в ръката. 

Не, не съм добра! Добра като характер. Това ли си помислихте? Аз съм враг на собствените си мисли, боря се с поредната такава и обсъждам срещнати хора като махленска клюкарка...Не си вдигам телефона, ала гледам некролозите и изпитвам неистово желание да поплача на гроба на дядо... 

Себелюбието е по-силно. Аз-ът не е пречупен. Пътят свършва отново вкъщи и се опитвам да забравя за депресията... Обядът е готов и близките са доволни. И ако това е смисълът?

А игривите котета се облизват от приятния вкус на пилешкото месо. Кой мислеше, че са свободолюбиви и невинни? 

Стига! Спри се! Денят започна! Пародията - също.

Автор: Ана Янкова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти