Кога започна всичко?
Дали с дългите ми молитви за мъж, който да ме обича и за дете? Дали в деня когато ни запознаха, като в книгата „Преди да се родя и след смъртта ми“ на Ивайло Петров? Комична ситуация на обиграни сватовници и ние между тях. А може би с онзи мой забележителен сън от който се събудих с усещането, че съм срещнала мъжа в живота си – спокойна, цяла и съвършена.
Или пък с първата ни среща за първи март – с мартеницата, с пожелание за здраве и с букетчето фрезии, любимите ми цветя. Или с безсънните му нощи в които пазеше съня ми, надвесен над мен.
Всичко беше странно – той почти 10 години по-голям от мен, вечно усмихнат, безкрайно търпелив и обичащ ме. Не беше мой тип – нито беше лошо момче, нито имаше нужда от спасяване. Беше мъж – улегнал и с мустаци, и аз изобщо не се виждах да продължа живота си с него.
Всичко това беше точно преди 14 години.
После всичко стана много бързо и нямах време да мисля, да анализирам или да съжалявам. Забременях от първия път. Той реши, че ще гледаме детето заедно. Беше изключително щастлив. Организира незабравим меден месец. После си намерихме ново жилище. Всичко правехме заедно. Аз бях, а мисля, че и още съм, неговото глезено момиче.
Днес вече имаме две момчета. И вечер след като им каже „лека нощ“ все още ме завива и ме целува за спокойни сънища. Неговото кафе е единственото, което може да ме събуди. А признанието, че се радва, че ме е срещнал все още ме просълзява.
Много ми се иска момчетата ми да вземат от него романтиката, усмивката и спокойствието с които ме заразява.
Защото не е важно кога и как започва всичко, а какво остава след фойерверките и след бурите, след сърцата и след сълзите.
При нас остана обичта.
Автор: Сияна Янева
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
