- Мамо, как се запознахте с татко ?- любимият въпрос на голямата ми дъщеря! Обикновено аз се усмихвам загадъчно и казвам, че тази история не е интересна. Съпругът ми се намесва и започва да разказва една наистина романтична версия с дъх на море, пясък, поезия, залез и безкрайност.
Това наистина ме разсмива, защото в истинската история присъства само безкрая и... един чадър.
Аз не вярвам в любовта от пръв поглед! Не съм романтична, но все пак ще разкажа истинската история, а тя започва с предисловие.
Предисловието
"Какво правиш тук? Такава млада и хубава, а седнала, чете, пише и само работи. Заминавай да си търсиш мъж!" – поредната доза съвети за живота от моята колежка.
Загубена работа, няма шанс да си намеря мъж. Единственият начин тия като мен да се омъжат е през тази врата да влезе един заблуден и да каже: Здравей! Аз съм съпруга ти!
٭٭٭
Майски слънчев ден, а аз пак съм настинала.
Все пак трябва да отида на работа, защото имам неотложни задачи.
Набързо ще ги приключа и ще се прибирам да се лекувам. Обувам светлосиния панталон, бялата блуза и светлосинята жилетка.
Дори нямам идея как изглеждам. Напротив – разбира се, че изглеждам ужасно – толкова ми е зле. На работа бързо приключвам със задачите и решавам да си тръгвам.
През вратата влиза колежката с думите: „Добре, че си тук, ще дойде компютърният специалист, за да преинсталира компютъра.“ Дори нямах време да й кажа колко ми е зле. Излезе.
А аз останах полуапатично да чакам. След половин час онази врата се отвори и уверено влезе един младеж с един, аристократично-изглеждащ чадър.Тръгна право към мен, подаде ръка за поздрав и каза:
Здравейте! Аз се казвам... и идвам да видя компютъра.
Аз чух: „Здравей! Аз съм съпругът ти!“
После си помислих: „Глупости! Каза нещо по-нормално. А как всъщност каза, че се казва?“
Посъвзех се и видях, че си върши мълчаливо работата на компютъра. После стана, каза нещо любезно за довиждане, взе чадъра и излезе.
В следващите месеци компютърът се радваше на особено внимание от страна на този специалист. През късната есен се озовахме заедно на един концерт. На следващата пролет вече бяхме семейство. И все още сме - заедно с двете ни прекрасни дъщери.
Сега ни е много интересно как въобще се случи това:
Как може да съм го впечатлила като бях болна и съм изглеждала толкава зле?
Тогава той отговаря: Там в стаята имаше едни сини очи и някакво светлосиньо сияние. Как може да съм я впечатлил, като с целия си ум взех чадър в този слънчев и топъл ден, направо изглеждах идиотски и се чудех къде да го скрия.
А аз отговарям: В онзи чудесен ден, през онази вълшебна врата влезе един аристократ с чадър за разходки, може и под дъжда, но никога сам!
٭٭٭
Сега често се чудя : Наистина ли не вярвам в любовта от пръв поглед?
Може би вярвам само, когато съм болна и тогава се влюбвам от пръв поглед в...чадъри или в аристократи по дух. Не знам! Вие преценете!
Автор: Надежда Райчева
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
