Как се запознах с баща ви: Историята на Надя

Как се запознах с баща ви: Историята на Надя
Снимка: Thinkstock

- Мамо, как се запознахте с татко ?- любимият въпрос на голямата ми дъщеря! Обикновено аз се усмихвам загадъчно и казвам, че тази история не е интересна. Съпругът ми се намесва и започва да разказва една наистина романтична версия с дъх на море, пясък, поезия, залез и безкрайност.

Това наистина ме разсмива, защото в истинската история присъства само безкрая и... един чадър.

Аз не вярвам в любовта от пръв поглед! Не съм романтична, но все пак ще разкажа истинската история, а тя започва с предисловие.

Предисловието

"Какво правиш тук? Такава млада и хубава, а седнала, чете, пише и само работи. Заминавай да си търсиш мъж!" – поредната доза съвети за живота от моята колежка.

Загубена работа, няма шанс да си намеря мъж. Единственият начин тия като мен да се омъжат е през тази врата да влезе един заблуден и да каже: Здравей! Аз съм съпруга ти!

٭٭٭

Майски слънчев ден, а аз пак съм настинала.

Все пак трябва да отида на работа, защото имам неотложни задачи.

Набързо ще ги приключа и ще се прибирам да се лекувам. Обувам светлосиния панталон, бялата блуза и светлосинята жилетка.

Дори нямам идея как изглеждам. Напротив – разбира се, че изглеждам ужасно – толкова ми е зле. На работа бързо приключвам със задачите и решавам да си тръгвам.

През вратата влиза колежката с думите: „Добре, че си тук, ще дойде компютърният специалист, за да преинсталира компютъра.“ Дори нямах време да й кажа колко ми е зле. Излезе.

А аз останах полуапатично да чакам. След половин час онази врата се отвори и уверено влезе един младеж с един, аристократично-изглеждащ чадър.Тръгна право към мен, подаде ръка за поздрав и каза:

Здравейте! Аз се казвам... и идвам да видя компютъра.

Аз чух: „Здравей! Аз съм съпругът ти!“

После си помислих: „Глупости! Каза нещо по-нормално. А как всъщност каза, че се казва?“

Посъвзех се и видях, че си върши мълчаливо работата на компютъра. После стана, каза нещо любезно за довиждане, взе чадъра и излезе.

В следващите месеци компютърът се радваше на особено внимание от страна на този специалист. През късната есен се озовахме заедно на един концерт. На следващата пролет вече бяхме семейство. И все още сме - заедно с двете ни прекрасни дъщери.

Сега ни е много интересно как въобще се случи това:

Как може да съм го впечатлила като бях болна и съм изглеждала толкава зле?

Тогава той отговаря: Там в стаята имаше едни сини очи и някакво светлосиньо сияние. Как може да съм я впечатлил, като с целия си ум взех чадър в този слънчев и топъл ден, направо изглеждах идиотски и се чудех къде да го скрия.

А аз отговарям: В онзи чудесен ден, през онази вълшебна врата влезе един аристократ с чадър за разходки, може и под дъжда, но никога сам!

٭٭٭

Сега често се чудя : Наистина ли не вярвам в любовта от пръв поглед?

Може би вярвам само, когато съм болна и тогава се влюбвам от пръв поглед в...чадъри или в аристократи по дух. Не знам! Вие преценете!

Автор: Надежда Райчева

Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти