Вървя през живота си и сякаш нося всички спомени върху гърба си. Хубавите, за лошите нямам желание.
Помня дати, събития, усмивки и погледи от преди десет години така,с якаш са се случили вчера. Сякаш в1ера сме се разделили и сме си обещали да се обичаме завинаги.
Завинаги нямаше, имаше само несдържана страст, разочарования, но после примирение и приятелство.
След това пък имаше тиха любов и голямо разстояние, което ни попречи да продължим да сме заедно.
Пазя ги всичките в сърцето си, сякаш все още ги обичам, сякаш още съм тяхното единствено момиче. Както е било някога, понякога, в един миг, който вече е отминал.
Не искам да се разделям истински с никой, който е бил част от живота ми, дала съм му част от душат си, обичала съм го, някога.
Трябва ли да се правя, че предишните ми любови не са съществували, защото са заместени от нова? Защото аз съм заместена от нови в техните животи?
Ние сме били, случило ни се е, обичали сме се и сме искали да сме заедно. Сега се подминаваме сякаш спомените ни не значат нищо.
Има ли си смисъл да си спомням как съм обичала преди или нищо, случило се вчера, няма значение в моето „днес“?
Автор: Карина К.
Добави ни в предпочитани източници в Google
