Така започва моята история. И тя е за теб, мъжът на науката. Ти, който отказваш да повярваш в чудеса, в сродната душа и в мистиката на една жена.
Ти мислиш, че единствената константа на света са фактите и доказателствата, а поуката е да вярваш в науката. Цял месец в живота ти надничам и че има страшен ред - не отричам.
Сутрин кафето е черно и горещо, пътят ти един, работата ти е скучна, почивката е винаги в дванайсет, обядът рядко се мени (също както теб), а вкъщи си в пет. О, повярвай ми - не искам да съм като теб.
Аз съм буря и съм хаос! Мразя кафе, мразя еднакви пътища, работата трябва да е лесна и много интересна, а почивката, когато аз реша. В моя живот няма аксиоми! Не мисля дали света е изграден от атоми и йони.
Просто искам да пускам големи сапунени балони, като малко дете, срещу теб – точно в пет.
Тук съм, за да те освободя от грозното ти ежедневие и тежките му вериги. Всяка вечер ще ти чета най-различни книги и ще те накарам да вярваш в русалки, самодиви, магии и в други светове.
Красотата ми няма да е грим, а стария ми клин, с една рошава коса и голямата ми уста. Знам, че не ти се слушат моите глупости, единственото, за което мислиш е заплатата си да удвоиш и лесно да заспиш. Но на мен никога не можеш да устоиш.
Аз съм твоята руса прокоба, която тегне в дълбините на душата ти късно в полунощ.
Сутринта е тежка, кафето е още по-черно без мен, горчиво, горещо.
Карам те да обикаляш половината град, за да не минеш по познатия път и да се сещаш за мен. И не те интересува работния ден, искаш просто да се освободиш от този плен.
Искаш да съм твоята дама и те убива това, че ме няма.
Помни ме като онази жена с изумрудените очи, която обърна живота ти надолу с главата и те върза за краката.
Ако искаш да бягаш – има накъде, вече вярваш, че съществуват много светове, че русалки наистина плуват и самодиви съществуват.
Но ти не искаш да бягаш , искаш да си в моя свят с мен. А мен ме няма.
За теб това е драма. В душата ти е буря, в главата ти е хаос, града е тесен, света е мрачен, времето е облачно, работата ти е скучна.
Моето обаяние наруши емоционалното ти състояние.
А твоята наука сега е на боклука!
Автор: Алекс Янакиева
Прочетете още от рубриката Из Edna@:
Беше спрял да прави любов с нея
Любов, ти си една голяма глупачка
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
