Лошотията като че ли е била заровена някъде, в някого. Намери си почва, бързо изникна, даде ни горчивите си плодове. Eто ви сега – яжте.
Не се ли изморихме да четем, да гледаме, да слушаме за лошотията, за грозните, за неморалните постъпки - кой как откраднал, убил, изсякал гората, унищожил природата, ограбил банката, излъгал хората? И, и, и... много са. Негативни новини.
Но, има и хубава природа, има и хубави места, има и добри, умни хора, приятели. Има! Защо с главно "И"? Защото първо се пише за грозното, лошото, то става за сензация, заливат ни с подобна информация, но има и обратното, което остава в сянка. Повярвайте, не е по-малко.
Никога не съм толерирала сутрешните блокове, с които започва деня ни. Е, да, започва, но с какво? Ей, господа от телевизията, кой ви е казал, че денят ми трябва да започне с вашите лоши новини? И при всички е така. Повтарят едно и също, плашат хората, настръхват ни косите.
Винаги съм си мечтала за една телевизия, за един вестник, за едно списание, които да отразяват, да показват, само хубавите места от нашата природа. Добрите постъпки на нашенци. Хубавите, добрите, умните... Не за чуждите дестинации за почивка, не за чуждите артисти. Може и да имаме интерес, но от любопитство, "любознателност", а някой ще каже: "Че какво ме интересува чуждото?" и ще има право. Защо да не си гледаме в паничката, от нея да извадим златната рибка, нашите рибки? Та ние си ги имаме. Искаме си само нашите нещица. Може да изглеждат прашинка на фона на световното ниво, но ги имаме.
Но какво се случва с някои наши таланти? Не им се обръща нужното внимание, слага им се пръчка, не, цяла ограда, за да не успеят. Нашите ценни семена са удавени. След като се издигнат в чужбина се сещаме, че са българи. Не, нямаме право да се бием в гърдите, че са наши. Те са прогонени, обидени, недооценени. Намерили са друга страна за развитие, плодородна почва.
За много от тях нищо не се знае. Познавам лекар, който не успя да се пребори с бюрокрацията, не получи подкрепа и доверие. Сега е в Париж, директор на клиника и професор в университет. Тъжно, нали?
За чуждите вече знаем повече, отколкото за нашите. Колко са велики, хубави, успели. Но ако бяха при нашите условия, щяха ли да са такива?
През всичките катаклизми, семенцата на хубавото и доброто у нас не са изчезнали. Да ги пазим и съхраним! Можем ли?
За трудолюбивите, честните, способните, оцелели, въпреки всички трудности. За тези, които помагат на някого да се излекува, да живее, а не да съществува. Защо да се пази в анонимност, кому е нужно?
Нали и без това сме оставени сами да се спасяваме един друг. За спасителите, за можещите, за човечните искам да е добре. Но не заедно с лошите.
Да, доброто и лошото били ръка за ръка. Да, ама не.
Лошото по-бързо и лесно се възприема. Защо? Действа потискащо, депресиращо, тъжно. Трябва да си извънземен, за да не ти се отрази на настроението, на желанието да започнеш хубав ден, да живееш спокойно, вдъхновяващо. И се чувстваме, едва ли не виновни, за това, което ни е помрачило.
А нима не се е случило нещо хубаво?
Защо престъпникът да бъде на първо място във вестника, по новините? За доброто, някъде между редовете, или накрая на емисията, само ще се спомене, но рядко. Защо не е обратно?
Има толкова смели, рискуващи, можещи, способни хора. Красота в поведението, постъпки за почит и уважение... Няма значение - спортист, артист, лекар или най-обикновен човек. Ежедневно се случват и хубави неща. Ще се изпълни програмата на някой, който иска да се заеме само с това. От такива новини имаме нужда.
Автор: Марияна Лазарова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
