Уважаема невероятна редакция на Edna,
За мен е чест да пиша за Edna и да изпращам своите думи в това прекрасно, не само модерно, но и много интелигентно и толкова нужно женско списание, което винаги приема една по-различна гледна точка, като моята. Благодаря и за куража – не всеки днес би си позволил да публикува статии като моите, които се опитват да направят реален филтър на случващото се днес в България…
Продължавайте все така неуморно да се борите и да ни припомняте ежедневно, че истинската българска жена има нужда не само от съвети за красота, кулинария и козметика, но и от нещо много повече. Благодаря ви, че намираме онова, което все не ни достига в забързания и труден ден в страдаща днес България, точно на страниците на Ednа!
С признателност: Стела
***
Казват, направи добро и го хвърли в морето. А защо трябва да е точно така? Защото вероятно сме първо обикновено неблагодарни и след това – наистина оценили доброто, направено ни безрезервно и с грижа за нас.
И тук наистина има много истинска и вярна тъга. Ние така сме устроени, че искаме винаги още и още. Пари, работа, власт, апартаменти, коли, банкови сметки, да бъдем успели, да бъдем с кариера, да бъдем богати...
Е, ами къде остават любовта, грижата за другия, а не първо и на всяка цена за себе си, необходимостта и радостта да дадеш, вместо да получиш и да вземеш? Казват, доброто винаги се връщало. Да, това е една древна и много вярна истина.
Е, ами ако много лесно и бързо забравим това добро? Ако го хвърлим, подобно на забравен и неоценен бисер, в калта и го стъпчем с вроденото в нас, (колкото и да ни се струва, че не е така) злословие, дребнавост, необходимостта винаги да правим сметки на дребно, винаги да пресмятаме, не само в пари, но и във взел-дал, или пък в левове, долари и евро...
А къде зад всичко това остава фактът, че на този свят не всичко е пари, че често най-хубавите и най-скъпите неща в нашия живот са всички онези, които не можем да си купим с пари!
И, поглеждайки назад, мога смело да кажа – най-големият ми дар на този свят бяха хората, които ме обичаха и бяха до мен и в най-трудните ми дни. Най-големият дар от Бога беше любовта, която получих – по-истинска и по-красива от всички романи, в които бях чела преди това за нея...
Побрала в себе си повече от всичко жадувано, мечтано и случило се в моя живот, така че и до днес да се питам – нима този изключителен мъж е точно за мен, нима го заслужавам наистина?
И същото бих могла да кажа и за своите родители (въпреки че единият вече животът неумолимо ми отне, не без участието на аборигенските механизми за "спешна помощ" в нашата бананова държава), за своя прекрасен брат, който ми бе опора и подкрепа в най-трудното ми време на изпитание и борба; за моето прекрасно семейство, което мъката сплоти още повече...
За другото ми безценно съкровище - моите приятели, които, дори и далече от мен, остават такива завинаги в храма на сърцето ми и не ме предават никога!
За невероятните хора, които ме обикнаха, грижиха се и се грижат за мен, заедно с мили кръстници и винаги неоценени родни майки и бащи – обичащи винаги толкова изцяло и истински, въпреки че аз невинаги съм оценявала и оценявам наистина това...
А списъкът е дълъг – сред него винаги поставям златните си съседи, които приеха моята болка като тяхна и винаги бяха готови да се притекат на помощ. Така, без да очакват никаква награда.
И тъй като винаги по право най-трудна е изповедта пред самия себе си, пред своята съвест, а не пред образа, който неизменно градим за себе си пред другите, бих могла да кажа, че невинаги съм оценявала истински цялата любов, обич и грижа, с които ме е дарил Бог.
Затова с новата година си пожелавам по-често да съм щастлива от всичко, които имам, а не от всичко, което нямам, и винаги да помня, а не с лекота да забравям, всяко сторено ми добро.
Защото няма на света по-голямо богатство от истинските, големите и широко скроени сърца. От тяхната невероятна грижа, от тяхната стопляща като насъщна вяра в нас и нашето по-добро бъдеще надежда, че ще останем всъщност... едни добри хора, които не се уморяват да правят добро.
Каквото и да им коства това, колкото и често да е трудна и голяма цената на обратната страна на медала, наречен просто не велик и голям, а един обикновен, но необикновен в борбата си, привидно малък човек, който често е направил повече за другия и от най-големия...
Затова искам сега простичко, смирено и искрено да кажа: "Благодаря!". Правете го и вие, и ще се учудите колко по-различен и по-пълен след това ще стане не само денят ви, но и онзи, който идва, и този, който си е отишъл, за да отстъпи място на по-добрия.
Защото може би точно тази малка и на вид често пренебрегвана думичка има силата да отвори и най-голямата и тежка врата. А след нея определено е големият път, който ни чака и по който не бива никога да вървим с наведена глава, но също така и – със сърце, в което няма прошка, надежда, обич и толкова наша си, - българска, а и човешка, - вяра.
В малката на вид истина, че големите неща по право и винаги започват с на вид безкрайно малките, които трябва да се научим да виждаме и да оценяваме наистина, а не само на думи. Затова се моля да имам очите, ушите, сърцето и душата отсега нататък да оценя всичко онова, което не съм оценявала истински досега!
Автор: Стела Василева Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
