Благодарността, добротата, красотата

Благодарността, добротата, красотата
Снимка: Thinkstock

Уважаема невероятна редакция на Edna,

За мен е чест да пиша за Edna и да изпращам своите думи в това прекрасно, не само модерно, но и много интелигентно и толкова нужно женско списание, което винаги приема една по-различна гледна точка, като моята. Благодаря и за куража – не всеки днес би си позволил да публикува статии като моите, които се опитват да направят реален филтър на случващото се днес в България…

Продължавайте все така неуморно да се борите и да ни припомняте ежедневно, че истинската българска жена има нужда не само от съвети за красота, кулинария и козметика, но и от нещо много повече. Благодаря ви, че намираме онова, което все не ни достига в забързания и труден ден в страдаща днес България, точно на страниците на Ednа!

С признателност: Стела

***

Казват, направи добро и го хвърли в морето. А защо трябва да е точно така? Защото вероятно сме първо обикновено неблагодарни и след това – наистина оценили доброто, направено ни безрезервно и с грижа за нас.

И тук наистина има много истинска и вярна тъга. Ние така сме устроени, че искаме винаги още и още. Пари, работа, власт, апартаменти, коли, банкови сметки, да бъдем успели, да бъдем с кариера, да бъдем богати...

Е, ами къде остават любовта, грижата за другия, а не първо и на всяка цена за себе си, необходимостта и радостта да дадеш, вместо да получиш и да вземеш? Казват, доброто винаги се връщало. Да, това е една древна и много вярна истина.

Е, ами ако много лесно и бързо забравим това добро? Ако го хвърлим, подобно на забравен и неоценен бисер, в калта и го стъпчем с вроденото в нас, (колкото и да ни се струва, че не е така) злословие, дребнавост, необходимостта винаги да правим сметки на дребно, винаги да пресмятаме, не само в пари, но и във взел-дал, или пък в левове, долари и евро...

А къде зад всичко това остава фактът, че на този свят не всичко е пари, че често най-хубавите и най-скъпите неща в нашия живот са всички онези, които не можем да си купим с пари!

И, поглеждайки назад, мога смело да кажа – най-големият ми дар на този свят бяха хората, които ме обичаха и бяха до мен и в най-трудните ми дни. Най-големият дар от Бога беше любовта, която получих – по-истинска и по-красива от всички романи, в които бях чела преди това за нея...

Побрала в себе си повече от всичко жадувано, мечтано и случило се в моя живот, така че и до днес да се питам – нима този изключителен мъж е точно за мен, нима го заслужавам наистина?

И същото бих могла да кажа и за своите родители (въпреки че единият вече животът неумолимо ми отне, не без участието на аборигенските механизми за "спешна помощ" в нашата бананова държава), за своя прекрасен брат, който ми бе опора и подкрепа в най-трудното ми време на изпитание и борба; за моето прекрасно семейство, което мъката сплоти още повече...

За другото ми безценно съкровище - моите приятели, които, дори и далече от мен, остават такива завинаги в храма на сърцето ми и не ме предават никога!

За невероятните хора, които ме обикнаха, грижиха се и се грижат за мен, заедно с мили кръстници и винаги неоценени родни майки и бащи – обичащи винаги толкова изцяло и истински, въпреки че аз невинаги съм оценявала и оценявам наистина това...

А списъкът е дълъг – сред него винаги поставям златните си съседи, които приеха моята болка като тяхна и винаги бяха готови да се притекат на помощ. Така, без да очакват никаква награда.

И тъй като винаги по право най-трудна е изповедта пред самия себе си, пред своята съвест, а не пред образа, който неизменно градим за себе си пред другите, бих могла да кажа, че невинаги съм оценявала истински цялата любов, обич и грижа, с които ме е дарил Бог.

Затова с новата година си пожелавам по-често да съм щастлива от всичко, които имам, а не от всичко, което нямам, и винаги да помня, а не с лекота да забравям, всяко сторено ми добро.

Защото няма на света по-голямо богатство от истинските, големите и широко скроени сърца. От тяхната невероятна грижа, от тяхната стопляща като насъщна вяра в нас и нашето по-добро бъдеще надежда, че ще останем всъщност... едни добри хора, които не се уморяват да правят добро.

Каквото и да им коства това, колкото и често да е трудна и голяма цената на обратната страна на медала, наречен просто не велик и голям, а един обикновен, но необикновен в борбата си, привидно малък човек, който често е направил повече за другия и от най-големия...

Затова искам сега простичко, смирено и искрено да кажа: "Благодаря!". Правете го и вие, и ще се учудите колко по-различен и по-пълен след това ще стане не само денят ви, но и онзи, който идва, и този, който си е отишъл, за да отстъпи място на по-добрия.

Защото може би точно тази малка и на вид често пренебрегвана думичка има силата да отвори и най-голямата и тежка врата. А след нея определено е големият път, който ни чака и по който не бива никога да вървим с наведена глава, но също така и – със сърце, в което няма прошка, надежда, обич и толкова наша си, - българска, а и човешка, - вяра.

В малката на вид истина, че големите неща по право и винаги започват с на вид безкрайно малките, които трябва да се научим да виждаме и да оценяваме наистина, а не само на думи. Затова се моля да имам очите, ушите, сърцето и душата отсега нататък да оценя всичко онова, което не съм оценявала истински досега!

Автор: Стела Василева Стоянова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти