Не спираше да ме гледа докато жена му отпиваше с досада от питието си на един 8-ми март.
Не се бяхме виждали от 10 години и той с интерес наблюдаваше жената, в която се бях превърнала.
На следващия ден искаше да знае как пия кафето си. „Защото знам, че някога ще се събудиш до мен и ще ме помолиш аз да направя кафето“, написа ми.
Усмихнах се. Бях абсолютно уверена, че съм по-добра от нея, по-умна, по-красива, повече от всичко, което един мъж иска от една жена.
И се заех да му го докажа по време на едночасовите ни уж служебни обеди.
Изчаквах. Знаех, че той сам ще види крещящата разлика между нея и мен. Изненадваше се от интересите ми, от начина, по който говоря, по който пиша, дори от това, че нося роклите си с особена елегантност.
Аз бях нейната пълна противоположност. И това го влудяваше.
Целувките, разбира се, не закъсняха.
Тайните ни срещи продължиха, целувките ставаха все по-страстни и все по-безрасъдни – на улицата, пред колегите му, пред приятелите ми.
Закъсня обаче неговото решение да избере мен вместо нея.
Той продължаваше да изброява всичките ми преимущества и продължаваше да ѝ прави кафе сутрин – на нея, не на мен.
Звънеше ми късно вечер, уж излязъл на бира с приятели. Бях разнообразието от скучния му семеен живот.
Като по поръчка се озовахме в един и същи град в провинцията по едно и също време. Уж случайно.
В багажа си, съвсем неслучайно, сложих чифт дантелени чорапи – последният коз в задочната битка със скучната му половинка.
Сутринта се събудих сама. Той си беше тръгнал.
Усещането за сигурност надделя над привлекателното предизвикателство.
Години по-късно, за един мой рожден ден, ми изпрати цветя. На картичката пишеше "Незабравима си".
Автор: Карина В.
Още от Из Edn@:
От любов в приятелство - над едно парче торта
Отвъд представите ни за добро и зло
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
