Тормозът в училище, за съжаление, продължава да бъде проблем за много деца всяка година, но ситуацията може да е особено безпомощна, когато психическото и физическо насилие идва от служители на институциите. Такъв се оказва и случаят с Парис Хилтън - след като премина от риалити формати към предприемачество сега тя споделя болезнена тайна, която е пазила повече от две десетилетия.
Преди премиерата на документалния ѝ филм “This Is Paris” („Това е Парис“) по YouTube на 14 септември Хилтън обсъжда в ексклузивно интервю за People „продължителни изтезания“, което е изтърпяла, докато на 17-годишна възраст започва да посещава училището Provo Canyon в Юта.
„Бях заровила истината си толкова дълго“, каза риалити звездата и диджей. „Но се гордея с силната жена, в която се превърнах. Хората може би предполагат, че всичко в живота ми е дошло лесно, но искам да покажа на света коя съм наистина.“
След като започва да посещава тайно клубове и партита, докато учи в Ню Йорк, в края на 90-те родителите на Парис решават да я изпратят в пансион, за който се твърди, че е „интензивен психиатричен център за лечение на младежи“. „Трябваше да е училище, но часовете изобщо не бяха фокусът“, обяснява Хилтън. „От момента, в който се събуждах, до този, когато си лягах, цял ден ми крещеше в лицето и имаше непрекъснати изтезания.“
Наследничката на хотелската империя „Хилтън“ разказва, че злоупотребата не е била само словесна, а понякога е прераствала във физическа. „Персоналът казваше ужасни неща. Постоянно ме караха да се чувствам зле и ме тормозиха. Мисля, че целта им беше да ни пречупят. Бяха физически насилствени, удряха ни и ни душаха. Те искаха да внушат страх у децата, така че да бъдем твърде уплашени, за да не им се подчиняваме“, обяснява още тя и добавя, че веднъж е била настанена изолирана, когато нейна съученичка издала на служителите, че Парис е планирала да избяга.
Хилтън казва, че родителите ѝ не са имали никаква представа какво се случва, а когато се е опитала да им каже, това водело до проблеми с персонал. „Те грабваха телефона или късаха писмата, които пишех, като ми казваха: „Никой няма да ти повярва.“ А персоналът казваше на родителите, че децата лъжат“, обяснява още Парис. Тя планира да гледа документалния филм със семейството си, за да предложи поглед върху своята травма: „Мисля, че ще бъде добре за нас, но и емоционално. Няма да има повече тайни.“
