"Мразех косата си, докато дъщеря ми не ме попита какво мисля за нейната"

"Мразех косата си, докато дъщеря ми не ме попита какво мисля за нейната"
Снимка: iStock

Аз и косата ми никога не сме били приятелки. Признавам си: Винаги съм я мразела. Тя е непокорна, невъзможна за оформяне и в повечето случаи прилича на птиче гнездо. В някои дъждовни дни имам чаровни подскачащи къдрици, но през останалото време прилича на торнадо.

През първите 15 години от живота си нямах представа как да се грижа за косата си. Най-доброто, което можех да направя, бе да я вържа на стегната опашка или със здрава лента за коса, за да не ми влиза в очите. Никой член на моето семейство нямаше такава. Помня колко завиждах на майка ми за правата ѝ коса - тя не трябваше да се справя с къдравия хаос, който ме очакваше в огледалото всяка сутрин. Тъкмо поради тази причина и тя самата не знаеше какво да ме посъветва. Трябваше да се справя сама. Опитах всеки гел, мус и балсам. Косата ми изглеждаше добре в продължение на 5 минути, след което отново започваше да прави каквото си пожелае. Беше вбесяващо.

коса
Снимка: iStock

Докето не открих пресата за изправяне - това промени живота ми. Най-после можех да прокарвам пръсти през косата ми, без да се заплитат в нея. Сякаш с магия тя ставаше мека и блестяща, вече не трябваше да я оформям всеки ден, можех просто да стана от леглото, да я среша и да изляза - нещо, което никога не ми се беше случвало до този момент.

Правата коса изглеждаше много по-практична, затова спрях да ходя с естествени къдрици. Те се показваха само в дъждовни дни. Изправях косата си веднага след като си взема душ. Някои от близките ми приятели дори не знаеха, че имам естествена къдрава коса.

Реших да започна сериозна доживотна връзка с пресата за коса. Докато един ден моята 4-годишна дъщеря не ме видя да изправям косата си.

"Какво правиш?", попита невинно тя. Обясних ѝ, че използвам пресата, за да изгладя косата си, защото искам да бъде права.

"Значи не харесваш и моята къдрава коса?", това накара нещо в мен да спре.

С дъщеря ми имаме много физически прилики, като една от тях е непокорната ни дива коса. През моите очи нейната изглежда небрежна и очарователна. Къдриците ѝ подскачат весело, докато тича с приятелите си в парка, те са весели и свежи, перфектно пасват на нейния характер. Обичам прическата ѝ и всичко, свързано със самата нея, още от деня, в който се роди. Защо тогава не мога да обичам тази част от самата себе си също?

майка дъщеря
Снимка: iStock

Казах на дъщеря ми, че обичам косата ѝ такава, каквато е. Казах ѝ, че къдравата коса е специална и че трябва да я носим с гордост. Казах ѝ, че от тук насетне ще ходя само с естествената си коса и ще бъда горда с нея.

"Така ще бъдем близначки!", добави тя развълнувана.

Така че от днес, вместо да се крия зад пресата, както правех с години, реших да направя усилие и да се науча да се приемам такава, каквато съм. Не искам да разбирам, че някога съм направила нещо, което да накара дъщеря ми да си мисли, че има нещо в нея, което не ми харесва.

Понякога забравям колко чувствителна е дъщеря ми и какво огромно внимание обръща на подробностите. Тя забелязва всички промени и ме информира за тях. Независимо дали съм си купила нов сутиен, или съм сменила формата на маникюра си, тя идентифицира тази трансформация и обича за говори за нея, за да проумее защо правя това, което правя. Провеждала съм безкрайни дебати защо отново съм облякла някоя тениска или защо съм си махнала обеците. Трябваше по-рано да си дам сметка, че тя наблюдава всяка моя крачка, включително и това, което правя с косата си. Трябваше да предвидя реакцията ѝ.

майка дъщеря
Снимка: iStock

Никога повече няма да поставя дъщеря си в ситуация, в която тя ще има потребността да попита дали харесвам нещо в нея. Тя ще знае, че според майка ѝ всяка част от нея е съвършена.

Уча се да поддържам косата си, за да науча и нея, когато порасне. И работя по въпроса да се науча да харесвам естествените си къдрици, макар и това да ми отнема време.

Четиригодишните понякога могат да бъдат много проницателни. Когато някой направи комплимент на дъщеря ми за къдриците ѝ, тя отговаря: "Те просто растат така!"

Трябаше да го проумея отдавна. Вместо да променям нещо, което не ми харесва, трябваше да го приема и да се науча да се грижа за него.

Сега, години след издигане в култ на пресата за изправяне, работя върху физическите и психическите последствия от действията ми, за да сме "близначки" с дъщеря ми и да се учим взаимно да се гордеем с това, което сме.

 

Автор: Anam Ahmed

via GIPHY

Прочетете още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти