Има данни, че още преди 5 000 години египтяните са познавали и използвали киселеца.
По-късно гърци и римляни са го употребявали за подобряване на храносмилането. Незаслужено подценяван, в последните години киселецът се завръща на най-изисканите маси.
Супа от киселец е класика в много европейски кухни. Сосът от киселец със сметана е традиционно допълнение към твърдо сварени яйца и речна риба.
Киселец се слага в бъркани яйца, в плънки, както и за гарнитура на пиле или свински котлети на скара. Младият киселец, който е по-слабо кисел, се използва суров за обогатяване вкуса на салати и сандвичи.
Твърдо месо, нарязано на парчета и увито в киселец, а след това в алуминиево фолио, бързо омеква под въздействие на киселината.
Киселецът не търпи дълга топлинна обработка - достатъчни са няколко минути задушаване в малко масло или зехтин. За да се изяви ароматът на киселеца максимално, листата се навиват на стегнато руло и после с остър нож се режат на тънко.
Необходимо е да се използват само прибори и съдове от неръждаема стомана, в противен случай киселината ще влоши вкуса на ястието.
Киселецът е ниско калоричен, съдържа около 25 калории на 100 грама, богат е на витамините А, С, Е, както и на желязо, магнезий и калий.. Типичният кисел вкус се дължи на комбинацията от витамин С и оксалова киселина.
Трябва обаче да се знае, че в големи количества оксаловата киселина действа неблагоприятно на бъбреците и киселецът не се препоръчва в случай на бъбречни заболявания, артроза и подагра.
Бланширането на киселеца и изхвърлянето на водата от бланширането до голяма степен намалява киселината му.
Пресният киселец може да се съхранява до 3 дни в хладилника, а бланширан може да се замрази за шест месеца. Не е подходящ за сушене.
Добави ни в предпочитани източници в Google
