Всяка година на 1 ноември честваме Деня на народните будители.
За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски (по стар стил). През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и обикновеният човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много градове и села искали да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
През 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".
По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на сградата на Администрацията на президента. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов.
Националният музей на българското изобразително изкуство отбелязва Деня на народните будители - 1 ноември със свободен вход от 10:00 до 18:00 часа за всички експозиции в Националната художествена галерия на пл."Княз Александър I" №1 в София.
В Деня на народните будители, в който си припомняме за непреходното дело и приноса на българските просветители и книжовници, свободен вход за посетителите ще има не само в залите на НХГ, но и в Криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", в Музея на социалистическото изкуство на ул. "Лъчезар Станчев" №7 в кв. "Изгрев", както и в Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство на бул. "Черни връх" №2 в София.
