Здравейте Алексей,

Малко ми е трудно да формулирам конкретен проблем или въпрос, може би защото нещата са по-комплексни и продължават вече много години.

Става въпрос за периоди на депресия, които доведоха и до страхове от най-различно естество, най-вече може би при пътуване, като понякога се е стигало до панически атаки и в последствие вече страх от самите тях, и до там, че да не мога да пътувам със самолет, градски транспорт и т.н. Пия антидепресанти вече от доста време, сменяла съм няколко вида.

Преди известно време напуснах работа с идеята да замина за чужбина, даже си намерих работа и квартира там веднага, но изпаднах в абсолютна паника и се отказах и сега съм безработна и вече ме е страх дори да помисля за нова работа, това също е част от проблема, тъй като ми е трудно да намеря подходяща за мен такава (в момента дори и не търся).

Не знам до каква степен тези оплаквания са свързани и с неуспехите в личен план също през последните години.

Предварително благодаря за всякакви съвети и насоки!

* * *

Здравейте,

Вчера четох невероятна история за някакъв пътешественик-авантюрист, чието хоби явно е да живее на ръба – между живота и смъртта, имам предвид. Изкачил е сам сума опасни върхове, обикновено през зимата и нощно време. При едно от приключенията му обаче, 400-килограмова скала заклещила едната му ръка. Мъжът пробвал безуспешно няколко варианта - да отмести скалата, да я издълбае с нож...

След пет дни, когато свършили запасите му от вода и храна, решил да направи нещо, безумно от гледна точка на обикновения човек, който често изпитва страх дори от инжекция. Мъжът решил да среже сам приклещената си ръка. Счупил костите и с изтъпеното си ножче около час прерязвал собствената си плът. Когато най-накрая се освободил от ръката си, тръгнал да търси други човешки същества. Вече с една ръка, пропълзял 45-метрово дефиле, спуснал се с въже от 18-метрова скала, след което вървял над десет километра, докато попаднал на група туристи. По-късно човекът обяснил постъпката си с простичките думи: „Въпрос на прагматизъм”.

Разказах ви тази история именно заради тези думи. Защото да се справим с проблемите и да живеем пълноценно, е именно въпрос на прагматизъм.

„Вълшебстването” е най-вече радикална проява на здрав разум в това да избереш чудото на живота пред бавната смърт, приклещен от страховете си, навиците си, инертността си, комфорта, антидепресантите и всичко, което пречи да използваме по най-добрия, ефективен начин вродената ни жизнеспособност. Способност да проявяваме жизнелюбието си активно, а не умосъзерцателно, през „два реда сълзи и три реда сополи”, както казваше баба ми.

Това е насоката, която ви предлагам – радикално откъсване от проблема. Пробвали сте да чоплите скалата с ножче, да я отместите, да я прескочите, да я заобиколите... без успех. Явно вече е време да скъсате с нея. При това във вашия случай ще запазите и двете си ръце. Просто е нужно да се обърнете към „другите възможности”, тези, които не се дискутират, не са популярни и не са част от социумния модел за справяне с проблемите. В контекста на подхода, който аз използвам, може да направите това по много начини. Например - буквално да късате.

Разделете един лист на две, напишете от едната страна проблема, от другата – желаното състояние, скъсайте по средата листа, смачкайте „проблемната” половина, а другата сложете в папка „Нов живот”. Или откъснете една тревичка и се гъделичкайте с нея по носа, докато се разкихате или разсмеете. Или си късайте копчетата на пижамата. Или листата на марулята за салата. Или излизайте вечер по тъмно и късайте политически афиши (тъкмо ще е и „на полза роду”).

Важното е да „скъсате”, да се махнете от това място, което ви притиска, защото вече нямате ресурси там – храната и водата на истинската ви жизненост са свършили.

От вас трябва да дойде инициативата, вие трябва да направите нещо, да скочите, да упорствате, да постъпите ненормално от гледна точка на „здравия разум” на социума.

Тогава ще се появят и „туристите”, които ще ви подкрепят. Препрочитайте книгите на Ивинела, общувайте с другите „вълшебници” в групата „Животът може да е чудо”, заповядайте на някой от курсовете – средата от съмишленици ще ви помогне да задържите и да затвърдите новата нагласа за живеене.

Поздрави, Алексей

Прочети още: Не искам да страдам повече