Здравейте,
Изпращам текст, посветен на моя скъпа приятелка, която срещна любовта на живота си. Защото вярвам в любовта.
Поздрави, Илина
* * *
Късен съботен следобед. Мирис на летен дъжд по мокрия асфалт. Столично кафене.
Две съученички – старо приятелство. Поръчваме капучино.
Тя ме поглежда с лешниковите си очи, усмихва се с най-трепетната си усмивка и казва: „Срещнах любовта на живота си!”.
Не се бяхме виждали от години. Пътищата ни се разделиха след гимназията. И вместо да я погледна с насмешка и да я попитам дали се шегува, замълчах и просто я прегърнах.
Вероятно тази история ви звучи като сладникав роман. Само че е истина. Познавам приятелката си. Когато нарича някого „любовта на живота ми”, не преувеличава. Тя е от онези момичета, които рядко се влюбват, и когато все пак го направят, то е наистина и завинаги.
Запознали се на шега. Тя била по пижама и имала рожден ден. Той пък се познавал със съквартирантката ѝ. Честитил ѝ и я поканил на среща. Когато тя отказала, той се влюбил в нейната непреклонност. Накрая тя все пак се съгласила. Двамата излезли на среща и сега ще прекарат живота си заедно. Вероятно по пижама в късните съботни следобеди.
Само колко обичам да разказвам любовни истории! Особено когато те са истински. Мисля си – щом моята приятелка откри любовта, навярно е въпрос на време и аз да я намеря. Аз вярвам в любовта.
Този текст е посветен на приятелката ми и на любовта на живота ѝ. Тя винаги ще ми бъде скъпа и нямам търпение да се запозная с него.
Защото вярвам в любовта.
На Б.
Автор: Илина Василева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
