Да си верен в 21 век е все едно да си богат в каменна ера на палеолита.
От започването на деня, до неговото приключване...успяваме ли да останем верни първо на себе си,а после на другите?
Втурваме се във връзки, чрез които се опитваме да намерим себе си, но не и да разберем другия.
Тръгваме си объркани,наранени,ядосани и продължаваме.
Нямаме време за поуки.
Винаги започваме с :Той/Тя е...
А къде сме ние ?
Кои сме ние?
Какво можем да дадем?
Търсенето е спрямо предлагането...дали винаги е така?
Да останеш верен на себе си, на желанията си, на мислите си...воля се иска.
Да останеш верен на човека до теб, верен на обещанията които си дал, на надеждите които си вдъхнал...отговорност е.
Имаме ли волята да останем отговорни?
Или в първия удобен момент, когато биваме ядосани, решаваме да отвърнем на удара с удар и да изменим?
Тук не говоря за плътската изневяра, тук говоря за нещо най-обикновено, което и двамате с желание сте решили да спазвате...
Да останеш верен е най-голямото предизвикателство...когато всичко е достъпно.
Когато ти трябва един клик само да достигнеш до другия, само една виртуална реалност, за да го накараш да се усмихне...
Да останеш верен без да крадеш усмивките на друг/друга...а да ги даряваш на човека до теб, когото сам си избрал, да бъде до теб, сега.
Ако кажа каква вярност искам...ще остане ли и един се питам?
Да си спестим взаимно времето и „усмивките“.
Толкова силна....че дарявам дъха си...той да реши кога да вдишам и издишам
P.S.Силна съм и мога сама...но не желая...
P. P.S. Искам споделен живот...с аромат на ранна пролет, с вкус на късно лято...с любов.
Автор: Mlle.Rouge
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
