Когато за него ти си десертът... А за теб той е основното...

"Яж, моли се и обичай", "Любовта на мъжа минава през стомаха"... Доказателствата за неразривната връзка между мъжката хранителна система и способността му да обича винаги са били налице. Но кой може да ни каже какво се случва, когато хранителните ни режими не си съвпаднат? И какво се случва, когато при разпределянето на порциите двама са малко – а трима са много?

Наскоро една моя приятелка допусна един от неписаните смъртни грехове  - сближи се с мъж, който живее на семейни начала с дългогодишната си партньорка. В началото всичко беше прекрасно – бири след работа, кино, силно мъжко рамо, което да я подкрепя, когато тя е самотна, той получаваше съвети от първа ръка как да се пребори с предменструалния синдром на половинката си... До момента, в който нещата не си дойдоха на мястото и приятелката ми здравата лапна по него, толкова, че  беше редно да й се напомни – кашлица и любов не могат да се скрият.

Тук дойде идеалният момент за нея да осъзнае, че е втора цигулка и да напусне оркестъра, само че вместо това, тя предпочете да посвири още малко и да почака повишение. Диригентът обаче нямаше намерение да прави преструктуриране и първата цигулка си стоеше все така първа, а втората – все така втора. След като това продължи известно време, приятелката ми изстреля поредната глупост, а именно, че те се разбрали да си останат само приятели. И докато си другаруваха платонично, тя не беше в състояние да си хване никакво гадже.

След това дойде поредното разкритие, този път от негова страна – а именно, че нещо във връзката му липсвало, той не бил щастлив (идваше ми да й кажа – "А ти направо цъфтиш!") и тя била неговият отдушник... Иначе казано – двама са малко, трима са много.

Когато все пак събитията стигнаха до момента, в който бе поставен крайно неуместният въпрос – "Какво правим?", той, като мъж с голямо сърце и други, още по – големи неща й каза, че е доста трудно да остави жената, с която живее, заради всичко, което са преживели заедно.

Но все пак, Мистър "Объркан съм" призна, че е забъркал голяма каша (да бе!!!) и че именно моята приятелка е подсладила живота му (деликатно пропускайки факта, че той вгорчи нейния).
Така се стигна до ситуацията, в която за нея той беше основното, а тя за него – само десертът, който както всички знаем, може и да се пропусне съвсем спокойно.

През който и орган на божесвеното му тяло да минаваше любовта, едно беше ясно, че хранителните им режими не съвпадаха, а за такава ситуация готварска книга или поне рецепта все още няма.

Продължението на историята е ясно – ред сълзи и сополи, напивания и слушане на Селин Дион до пръсване на тъпанчетата и нервните клетки.

Каква обаче е поуката?

Ами – че няма такава. Грешките, които са стари колкото света никога няма да бъдат избегнати, а само преповтаряни във времето.

С какви обаче тази раздяла на моя приятелка беше по – различна от всички други?

Понякога след такъв шок често прибягваме до хладилника. И тъпчем безразборно всякакви боклуци с калории, които само се лепят за задника и изтъняват самочувствието. Вместо това обаче се замислих отново върху "Яж, моли се и обичай" и "Любовта на мъжа минава през стомаха".

И направих на приятелката ми едни маслени сладки с пудра захар, защото само такива мога и ги правя в именно екстремни ситуации. Отдолу доста загоряха, но в крайна сметка станах неофициален основоположник на "Кулинария за разбити сърца" в домашни условия (yes!).

Сладките бяха вкусни, но и опасни – някоя фотополимерна пломба можеше да се разбие. Казах си, че все пак така е по – добре, отколкото тестото в средата да си остане недопечено.

И стигнах до още един извод – че храната не е за всеки вкус, когато е полусурова, а обичта не става за двама, когато е полусподелена. Или иначе казано – не консумирайте любовта, когато е алангле, защото все пак, тя не е телешка пържола, вкусът никога няма да бъде същият.

P.S. Към днешна дата приятелката ми лекува сърдечно-стомашното си разстройство и отказа десертите. Както и отказа да бъде десерт.

Автор: Сабина Иванова

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg