Коя е най-голямата борба?
Не, не е с другите, не с любимия, не е с работата, борбата е със самия теб. И то с чувството на себенедостатъчност.
Това да си отблъснат, да си oгорчен, да мислиш, че светът е срещу теб и да виждаш само чужди грешки, не помага да продължиш, или поне не помага да си отново щастлив.
Често чувам от хората, че да си щастлив трябва да си удовлетворен от себе си, да си щастлив с това, което е личността ти в твоя свят. Да бъдеш това, което искаш да видиш в хората срещу себе си.
Успехът зависи от това дали реално мислиш и можеш да прецениш способностите си. Но няма как да избягаш от падения, падаш толкова колкото позволиш. Човек се учи да живее цял живот, но ако целта е да живееш тук и сега, трябва да знаеш най-важното - своите ценности за добро и лошо, да ги пречупиш през собсветвеното си разбиране и това до къде са твойте граници.
Да имаш ясна цел какво искаш в живота си и какво не. Не искам да минават дните в забрава, в оплакване или в мечта каква трябва да бъда.
Искам от днес да бъда всичко това. Да мога да казвам "аз" без да се страхувам, да се определя като личност .
С четене на цитати от вечни книги не прочиташ книгата и не разбираш смисъла в нея. За да я осъзнаеш, трябва да минеш през всички страници. Затова с усмивка избирам да мина през всички страници от моя живот, да не пропускам дума, буква и да не се вкопчвам само в прекрасните или лоши моменти, а да оценя всички.
Да осъзная, че следващата страница ще бъде все по ясна и по категорична в идеите поставени в началото от погледа на опита .
Сам избираш дали да си участник в нечия книга или да си главен герой в своята история И най-важното - трябва да си истински и винаги честен със себе си, тогава препрочитането ще носи наслада.
Автор: Петя Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
