Сложно изречение е този противоречив свят. Колеблив, неразбран, превратен. А ние, хората из него, се лутаме като точки, запетайки, въпросителни и възклицателни, търсещи своето правилно място в една закономерна дисциплина.

И наистина е така - погледнати от много, много далечно разстояние, например от космоса или от далечна планета, земните души приличат на мънички миниатюрни пунктуационни знаци – трудещи се и изпълняващи своите дневни рутинни задачи – да слагат ред в това трудно сложно изречение.

Обикновените вероятно приличат на разноцветни точки, нерешителните -  на въпросителни частици, емоционалните – на възклицателни символи.

Ала ако днес и ти, и аз сме част от тази константна норма, нека ти бъдеш запетая...

Бъди моята запетая!

Защо ли? След запетаята винаги следва нещо...

Дали ще е добро, или не дотам прекрасно, запетаята е единственият препинателен знак, който не слага край на изречението.

И ако нашата стихия, ако нашата любов е така сложна, точно като света, точно като това изречение - нека ти да си онази запетая, която ще отделя етапите на чувствата помежду ни и винаги ще стои така загадъчно, подсказвайки че за нас следва...

Че следва кръговрат от обич, че предстоят усмивки, щастие и вдъхновение, че следва още много любов.

Опасен и суров, знаеш, е светът и ако ти и аз не пазим свещените скъпи думи в нашето малко объркано и сложно изречение, сме погубени.

За запетаите живот извън закономерностите няма. Тогава те за просто прашинки, блуждаещи между края и безкрая на Вселената.

Очакват ни още много неща. Спокойна съм, защото си до мен. А това означава, че сме заедно и продължаваме напред.

Няма да завършвам тази изповед, този мой нескрит копнеж. Единственото, което ще направя, е да изпиша ръкописно нашата любов.

И след нея ще поставя запетая.