За да се получи Синьо лято, естествено, че първо му трябва… синьо. Много синьо. Различно синьо.

Всякакво синьо - синьо-зелено, съвсем бледо и прозрачно, точно до брега. Толкова, че да се виждат мидите и вълничките на пясъчното дъно.

После малко от по-тъмното синьо-зелено, после още малко от по-тъмното… Там вятърът се среща с платната на сърфовете.

И накрая, на хоризонта - тъмно синьо. От най-богатото и плътното, за да контрастира с другото лазурно синьо на небето. Много синьо му трябва на лятото. Да ти посинеят кафявите очи от гледане.

Трябва му също слънце. Нека да е повече, нека да пари на рамената, докато целува. На Синьото лято му трябва златистото сутрешно слънце, защото само то посипва морето със блещулки.

Трябва му и от оранжевото, залезно, защото то пришива най-смешните, най-тънките и най-дълги сенки.

На Синьото лято му трябват деца! Те оставят смеха, гоненето с вълните, не-излизането от морето, песъчинките в косата и оставените на брега замъци.

Трябват му приятели – стари, нови, всякакви. Нужни са, за да има с кого да споделяш синьото на лятото. И заради летните сутрини, обеди, вечери, заради мо-мента със следобедната мента. Мо-мента не, а мо-менти!

Как иначе ще се появи на плажа дънер налепен с мидички като индиански тотем и снежен човек от пясък, около който да се пее Jingle bells...Да, трябват му тези приятели!

Трябват му също хвърчила, миди, пресен сафрид, Голямата Мечка, Млечния път, разходки по тъмното, фенерчета, късно заспиване, ранно ставане, кафе, кафе, кафе (първо студеното мляко, после се сипва кафето)!

Трябва му на Синьото лято и… сбогуване. Важна е тази раздяла, защото тя подсилва синьото до онези сантиментални тъжни тонове, почти в blue.

Трябва му, защото само тогава се виждат щастливите щъркели в небето, които кръжат, защото се сбогуват с едно лято, за да отпътуват към друго.

Като теб.

Приятен път.

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.