Завесата се вдига. Една мъглива и мръсна София изкарва на показ калната действителност. Вечер е. Улиците са тъмни и в глухата мъгла тук-там едва блещукат китайски лампички, имитиращи коледна украса. Противопростудно лекарство с рекламна цел ни пожелава топли празници. Умислени хора се клатят в студените трамваи. От шаловете не можеш да им видиш очите. В тъжните им очи са и бездомните кучета, и клошарите, и изоставените деца. Пада сняг. Сипе се на черни парцали. Само дето вълчици не вият и магьосници не правят заклинания за светлина. Битуването е изместило живота. Българите съществуват безрадостни, безнадеждни и болни.

Във второ действие се чуват фанфари и радостни възгласи. Берлин. Огромни коледни дървета, които сияят от светлини. Украсени витрини, чисти улици, апетитна миризма на печени вурстчета и греяно вино. Гевреци, сладкиши, усмивки. Хора, които не крият очите си с шалове, защото има за какво да се усмихват.

Трето действие: Български новобогаташ посреща Новата 2013 година. В камината пукат дърва. Мълчи в компанията на перхидролено момиче, което пърха с мигли и непрекъснато оправя допълнителните редове в косата си. Вечерят. Черен хайвер от белуга, изстудено шампанско, трюфели. Всичко при тях е "фюжън" като във фантастичен филм. Топло им е. Нищо, че им е скучно. Богатството не е извинение за самотата.

На финала публиката ръкопляска. Българската публика винаги ръкопляска. Някак се успокоява, че приказката е мръсна не само за нея.

Завесата е паднала. Пред гардероба в театъра всички обличат черно-сивите си палта и се суетят, докато вържат шаловете си.

Навън трамваите дрънкат. От студ.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google