В сезона на дините... и пъпешите!

В сезона на дините... и пъпешите!
Снимка: Списание "Меню"

Някога баба и дядо гледаха бостан около Оряхово. Според думите им, а и според това, което си спомням, работата не беше хич лека, въпреки че околностите на дунавския град са много подходящи за дините (всъщност любениците на местния говор) и пъпешите.

Льосовите почви са рохки и не задържат водата, а летата са дълги и горещи. Какво повече им трябва на тези топлолюбиви растения? Вероятно понеже идват от един и същи континент – Африка, едрите летни плодове се чувстват много добре заедно.

Ненаситността им за слънчева светлина не позволява да бъдат отглеждани с други култури, които биха ги засенчили, затова и местата им на засяване са се обособили като самостоятелна селскостопанска единица, чието име идва от персийската дума за градина.

Дините и пъпешите са храна на хората още отпреди зараждането на цивилизацията. Тогава плодовете им са били много по-дребни и често горчиви, но все пак са служили за добър източник на хранителни вещества и по-важно – на вода в сухите участъци на Африка. От тези свойства на дивите дини и сега се възползват аборигенните жители на пустинята Калахари.

Одомашняването на двата вида влечащи растения е станало сравнително лесно, макар и да не е било целенасочено – от изхвърлените след изяждането на плодовете семена в маргиналните терени на първобитните лагери просто пониквали нови растения.

Така с вълните на историята дините стигнали до древен Египет, откъдето преминали към Европа и Азия. Пъпешите вероятно са се разселили по света доста по-рано, защото има сведения, че те са били обичайни в Китай и Индия още преди 5000 години. И двете растения са били добре познати в Европа през Античността и Средновековието.

В Америка пък пристигат заедно с испанците. По време на робството насила отведените африканци спомагат за разпространяването на дините по двете Америки, а бялото население масово заклеймява вкусните плодове като храна за негри и ги превръща в расистко клише. Дори и сега в САЩ съществуват подобни предразсъдъци, въпреки че салатите и предястията със сладкия и свеж плод се предлагат все по-често в добрите ресторанти.

Огромна част от пъпешите и дините се изяждат без каквато и да е кулинарна намеса понякога във фантастични комбинации като класическото италианско prosciutto e melone - прошуто с пъпеш, или пък родното съчетание с бяло сирене.

Ароматът на плодовете и фината им зърнеста структура трудно издържат високите температури непроменени и затова динените и пъпешовите сладкиши са рядкост, но пък се получават чудесни сорбета и мусове. В някои части на България от динените кори се прави рачел, а пък в Гърция и Китай ги мариноват подобно на краставички.

Един от необичайните продукти на бостана са многобройните семки. Динените се отличават с голямо количество мазнини и протеини и освен за извличане на масло се използват в кулинарията от много африкански и азиатски народи.

В някои региони на Индия семената се изпичат, смилат и се правят на хляб. В Испания пък пъпешовото семе е достоен конкурент на масово люпения слънчоглед.

Сезонът на дините и пъпешите в България е кратък – от края на юли докъм края на септември, но в обичайни години извънредно горещ и свежестта на охладените ароматни плодове е идеалната възможност за вкусна прохлада.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя известна личност бихте искали да приличате?

Абонамент