Припомнете си първа част на историята на уникалния сос песто ТУК!
Песто-тренете: щастливият брак
Идеалната паста, която най-успешно се свързва с уханния сос, са типичните за Лигурия тренете - дълги, тънки и сплескани, подобни на лингуине. Обаче трофие (навити формички, подобни на ньоки - друг местен специалитет), тальолини и лазаня също подхождат добре. Ако искате да получите по-плътно и солидно ястие, можете да добавите крехки зелени бобчета и варен картоф.
Във вътрешността на региона пестото има още по-необичайни приложения – с него овкусяват ястия от зелен боб, пюре от картофи или каквито и да е печива. Добавят го и в местната разновидност на супата минестроне или в гъста рибена чорба. А иначе приложенията на соса песто са наистина безкрайни - може да се маже на сандвичи, да овкусява пресни салати или студено пилешко или пуешко месо.
Традиционен метод
За да има все пак някакви насоки в пропорциите, ето какво е необходимо за 4-5 порции песто дженовезе: 3 връзки босилек, 1 скилидка чесън (или повече според вкуса), 1 с. л. пиноли, 1 с. л. сирене пекорино, 1 с. л. пармиджано, 5 с. л. зехтин extra virgin, щипка сол и по желание, щипка черен пипер.
Измийте и изсушете внимателно листата базилико (почистени от дръжчиците и централната жилка) и започнете да ги мачкате заедно с чесън, кедрови ядки и сол в хаванчето.
Важна подробност! Съставките не се чукат, а дълго се размачкват или стриват чрез притискане до стените на хаванчето с въртеливо движение на чукалото. Към получената каша добавете сиренето и отново размачкайте до получаване на хомогенна паста. Чак в този момент налейте постепенно зехтина и обработете още сместа до получаване на гъст крем.
Съвет: Ако резултатът е прекалено силен за вкуса ви, при подправянето на пастата добавете и малко топла вода без сол.
С лекотата на техниката
Когато се използва кухненски робот или миксер, последователността на прибавяне на съставките е същата: първо се разбиват фино листата от босилек заедно с чесъна, добавят се ядките, след което се слага сиренето, докато се получи хомогенна смес. След това при работещ блендер се налива зехтинът - бавно и постоянно, докато сместа го поеме.
След изключване на уреда се добавят сол и пипер на вкус. Ако не го използвате веднага, съхранявайте го в добре затворен буркан с тънък слой зехтин отгоре, който да го предпазва от потъмняване. Пестото се запазва добре в хладилника цяла седмица. Ако се използват сирене пекорино и повече чесън, вкусът става по-интензивен и остър.
Някои предпочитат да запекат предварително пинолите, които могат да бъдат заместени с орехи - те придават на вкуса малко по-дървесен характер. При вливане на повече зехтин пестото става по-рядко и профирно.
Вкусната достъпност
Днес бурканчета с песто, не само генуезко, а и сицилианско, калабрийско и какви ли не още варианти на италиански крем-сосове с различни съставки – от сушени домати до див чесън, се продават във всеки голям супермаркет у нас и разнообразието от търговски марки все повече набъбва. И все пак, едва ли ще съжалявате, ако си направите сами едно домашно песто дженовезе. Ако пък босилекът е отгледан лично от вас, удоволствието със сигурност ще е несравнимо.
от Веселина Маринова
Още за Италия:
Италия – отвъд пастата и пицата
От кухнята на Италия – скаморца
Една от иконите на италианската кухня - ризото
Най-неочаквано романтичните дестинации в света
