Панирани тарантули и раци с пипер – самобитната кухня на Камбоджа

Панирани тарантули и раци с пипер – самобитната кухня на Камбоджа
Снимка: Thinkstock

Скрито между апсарите (богини на облаците и водата в кхмерската митология) и многоръкия Вишну, на стената на един 800-годишен храм в Ангкор се мъдри изображението на готвач, държащ над открит огън набодена на шиш риба. Точно така – барбекюто е една от най-древните готварски техники и тук седи рамо до рамо с боговете

Камбоджа пренася през вековете своето увлечение по печеното месо и го комбинира с други похвати от различни континенти, разширявайки по този начин границите на кулинарните си традиции. Сега страната от Югоизточна Азия преоткрива богатството на своите рецепти. А аз го открих в самобитността ѝ.

Археологическият парк Ангкор не изглежда като място, което може да има свои обитатели. Макар някога да е бил столица на кхмерската империя, сега той е религиозен монумент, обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, най-известната туристическа атракция в страната. Но с територията си от 400 км² Ангкор е толкова голям, че няколко общности са намерили място в него, заселили се по пътищата, свързващи руините. А където има хора, се ражда и търговия.

Спряхме се до един от тези лагери, за да надникнем в огромен тиган, в който кипеше белезникава течност. Жената зад него я разбъркваше, докато сестра ѝ малко по настрани белеше плодовете на захарната палма, натрупани на купчина в краката ѝ. Дървесният захарен сок е една от основните съставки в камбоджанската кухня и се използва във всяка рецепта – от къри до задушено (затова тук трудно ще откриете лютивото, индийско къри). А от желеподобните семена на плодовете се приготвят сокове, нектари и всякакви други напитки. 

Около 3 млн. захарни палми се извисяват във вътрешността на страната и със своята значимост за Камбоджа са се превърнали в национален символ, появявайки се върху обратната страна на някои от риелите (1 долар = 4200 риела).

Те са почти толкова честа гледка в пейзажа на Ангкор, колкото са и руините, и почти толкова важни, защото освен че се явяват постоянен източник на един от главните компоненти в кухнята на страната, дълбоките ѝ корени осигуряват защита срещу ерозията, листата ѝ служат за направата на покриви и за плетенето на островърхите шапки, толкова характерни за Югоизточна Азия. Добитият от дървото сок, ако не се извари и превърне в захар, ферментира и се трансформира в палмово вино.

Продавано практически навсякъде, то излиза доста по-евтино в сравнение с килограм от плодовете ѝ и може да го срещнете с различни градуси. Най-често те варират около 11, а вкусът му е нещо средно между ябълков сайдер и саке, макар че парливият му дъх едва ли си заслужава усилията. И ако в провинцията вниманието е насочено към флората, то в столицата интересът е съсредоточен върху фауната.

Всичко в Камбоджа в един момент увисва покрай едната или другата страна на мотоциклет – от табли за легла до 40-килограмови чували ориз за цялото семейство. Един мотор може да пренесе до дузина живи пилета, завързани за бамбукови пръчки, но като гледах как главите на някои от тях се клатеха точно до отвора на ауспуха, предполагам, щяха да имат малко странен вкус в чинията.

Мислехме, че сме виждали всичко и се опитвахме да се държим така, сякаш всичко това не ни прави впечатление, но не успяхме. Правеше ни; особено жената, която приготвяше кокосови вафли. Тя седеше на ниско столче и ги изпичаше на малка скаричка, докато станат хрупкави. Можеше да си сложиш допълнително мармалад от рамбутан или джакфрут, но благодарение на палмовата захар (която се добива след като сокът от дървото ври в продължение на 3 часа в големите тигани на открито и се сгъсти) и на тестото, замесено с кокосово мляко, кхмерските вафли не се нуждаеха от масло или сироп, за да станат вкусни.

Спряхме се пред следващия павилион, продаващ течна палмова захар в бурканче или вече втвърдената, нарязана на бонбони, както и пред следващия медицински щанд, предлагащ опакованата като малки шоколади мас от питон за лечение на изгоряла и напукана кожа... След толкова дни, прекарани в Камбоджа, започнах да се чудя дали тук изобщо се приготвя нещо, без да е сладко. Разбрах отговора, когато се озовахме в крайморския Кеп.

Градчето често се пренебрегва като безинтересно, но именно тук открихме ястие, чиито съставки не сме си представяли, че може да се комбинират. Кеп е известен със своите раци с пипер. Но изглежда и местните не са си давали сметка, че двете могат да се съчетаят, защото рецептата била открита случайно.

Пърженият рак с кампотски зелен пипер е наистина екзалтиращо ястие. То променя настроението на мига. И понеже всички почувствахме промяната, след като приключихме с обяда и дъждът спря, Нарин ни откара до близката плантация. „Само не плачете”, изкомандва той, докато ронеше едно клонче и ни подаваше зелените зърна, които лютяха доста и аз се радвах на факта, че си носехме вода.

Френските гурме готвачи били запалени по кампотския пипер още от колониалния период. После обаче червените кхмери го изкоренили, за да отворят място за оризовите поля (което се оказало грешна тактика и в крайна сметка довело Камбоджа до небивал глад).

След падането на режима, няколко фермери засадили отново ценната култура в района, възползвайки се от крайморския климат и богатата на минерали почва, която придава на кампотския пипер именно тази окриляваща нотка. Сега пиперовите плантации в Кеп се опитват да привличат посетители и туристите могат да ги подпомагат като си купуват подправката директно от тях.

Това лежи в основата на оцеляването на камбоджанската култура и уникалната местна кухня.

Тя преглъща горчивите хапове на колонизацията и на червената диктатура на Пол Пот, преработва ги и ги усвоява, приема онова, което би ѝ било полезно и изхвърля излишното като жив организъм, обогатявайки по този начин кулинарното си наследство, без да губи азиатското си начало и своята самобитност.

Когато и да отидете в Камбоджа, ще вкусите оригиналната ѝ кухня, но завоалирана от влиянията на вековните ѝ приятели и врагове. А ако искате да опитате камбоджанска кухня в най-чистия ѝ вид, си поръчайте пържени тарантули. Добър апетит!

От Радослав Райков

Още за пътешествия:

Пътешествие до Тайланд
Като от филм за екзотичен остров...
Любов от всяко кътче на света
Валенсия - романтичният брат на Барселона

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент