За да се храним правилно, трябва да знаем не само колко е количеството калории в храната, но и времето, за което даденият продукт се смила от организма.
По този начин ни е ясно кога обременяваме излишно стомаха си с безсмислено натоварване между обяда и вечерята. Продуктите, които се усвояват бързо от организма, дават бърза енергия, а продуктите, които се усвояват бавно, осигуряват по-дълго усещане за ситост.
Така например за час и половина се смила лимонът. За един час и четиридесет и пет минути се усвояват авокадото, гроздето, мангото, маслините и малините, пише "Gotvach.bg".
За два часа организмът ни се справя с черешите, грейпфрута, портокала, стафидите, кокосовото мляко, чесъна, картофите, доматите и с кафявия ориз. За два часа и петнадесет минути усвояваме пресните смокини, круши, ананас, ягоди, моркови, зеле и зелената салата.
Два часа и половина са необходими на организма ни, за да усвои фурми, сушени смокини, пресни праскови, печени бадеми, зелени подправки, лук, гъби, бобови растения, бял ориз.
За два часа и четиридесет и пет минути се смилат пресните ябълки, кайсии, сини сливи, диня, кестени, орехи, цвекло, тиквички и пшеничните трици. Три часа стигат, за да смели стомахът ни сушени сливи, лайм, шам-фъстък, броколи, царевица, спанак, соя, пшенични кълнове.
За три часа и петнадесет минути смиламе пъпеш, зехтин, кашу, нар, сушен кокос, целина, краставици, чушки, тиква, ряпа, грах, фъстъци, пшеница. За три часа и половина – патладжани, горчица, сушен грах, соево олио, ръж.
За три часа и четиридесет и пет минути – райски ябълки, дюли, червено зеле, ечемик. Четири часа губи стомахът ни, за да се справи с брюкселското зеле и с хряна.
