Есента дойде, а с нея и кестените по улиците узряха и започнаха да падат заплашително около нас.
Те са плодове на растението Castanea sativa Mill - питомен кестен, европейски кестен от сем. Букови.
Били са познати още на първобитните хора. Овъглени плодове на кестен са намерени в селища от каменната и бронзовата ера.
Смята се, че името "Castanea" идва от Kastanea, град в Турция. През V в. пр. н. е. най-добрите сортове кестени са се намирали в Мала Азия и Гърция, оттам са се разпространили по цялото Средиземноморие и в Южна и Централна Европа.
В Европа съществуват около 500 сорта питомни кестени, много от които пренесени преди повече от 2000 години от Мала Азия. У нас кестенови гори има в района на Беласица, Петричко, в Берковско, Крумовградско, Доспатско, Карловско и др.
Различните сортове кестени имат приблизително еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните очистени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза.
Конският кестен (Aesculus hippocastanum), се среща по паркове, алеи, тротоари като декоративно дърво, а плодовете му са отровни. Той е съвсем друг вид и от различно семейство.
Кестенът има висока калорична и енергийна стойност. Препоръчва се като добавка към детската храна, както и при възрастни, изложени на големи физически и умствени натоварвания.
Той е изключително полезен и за нервната система. Неговата комбинация от калций и фосфор укрепва зъбите и костите. Благоприятно за организма е ниското му съдържание на мазнини и изобилието от витамин А, B и C.
Тъй като е богат на калий, растението помага при лечението на бъбречни или кръвни заболявания.
От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).
Те съдържат и значителни количества минерални соли, главно калий 707 мг, фосфор 87 мг, магнезий 45 мг, калций 33 мг, натрий 1.5 мг и желязо 1.3 мг, както и микроелементите мед, флуор и силиций. В кестените се съдържат и витамините С 27 мг, РР 87 мг, В2 0.24 мг, В1 0.2 мг и А 80 мг.
Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.
В миналото кестените са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши.
След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.
Днес се приготвя хляб от кестени, който се използва в диетичното хранене, поради това, че не съдържа глутен. Правят се пасти, пирожки, препечените плодове се използват като заместител на кафето, а маслото от кестени намира приложение в сладкарската промишленост.
Как да си приготвите кестени, може да прочетете тук!
Още по темата:
Защо кестените са толкова полезни
Колко калории има в различните ядки
Добави ни в предпочитани източници в Google
