Защо пълнеят децата?

Защо пълнеят децата?
Снимка: Thinkstock

В последните десетилетия все по-устойчива става тенденцията затлъстяването при тийнейджърите да придобива притеснителни размери в световен мащаб, а възрастта все повече се понижава. Проблемът е дискутиран от широк кръг специалисти – лекари, диетолози, кинезитерапевти, педагози, психолози и др.

Да, безспорно се обръща поглед към храната, която консумират подрастващите момичета и момчета. Външните фактори са лесно разпознаваеми – вредните и калорични храни от една страна, липсата на достатъчно движение и физическа активност от друга.

Но дали отдаваме значимото на вътрешните фактори, които водят до наднормено тегло при младежите и девойките?

Често младите хора използват храната като заместител, в трудния за тях период на съзряването. Тийнейджърските години са сложен преход от детството към зрелостта за всяко човешко същество. Периодът на съзряване в психологията е познат като така наречената „тройна криза на пубертета”.

Криза на сексуалносттасексуалните пориви са смущаващи за тийнейджърите. Те изживяват промените в тялото, биологично сексуалното съзряване, но то изпреварва психичното и психосоциалното. Напълно разбираемо е, че младите хора се чувстват объркани и имат вътрешни конфликти със съответните рискове от това – поривите или се потискат, или се изживяват неконтролируемо.

Криза на себепознанието младежите и девойките търсят модели за подражание и изграждане на реална представа за самите себе си, задавайки си въпросите: „Кой съм аз?” „Какъв човек искам да бъда?”

Бунт срещу авторитетите. На родителите в повечето случаи им е трудно да приемат, че децата им са пораснали, че вече имат собствено мнение, различно от тяхното, че оценяват, а дори понякога критикуват техни действия и личностни черти, че имат нужда да общуват повече с връстниците си. Юношите се стремят към независимост, а в същото време те са напълно зависими материално от родителите си, което създава много противоречия у тях.

Кога храната се използва за заместител? И всъщност - заместител на какво? На всичко онова, което обърква и тревожи.

Потискайки своите чувства, темите, които го вълнуват ежедневно и невъзможността да ги сподели честно, открито и да бъде разбран, тийнейджърът компенсира с храна. Липсата на утвърждаване от родителите, дълбоките психо-емоционални проблеми и търсения се заместват по този деструктивен и опасен за здравето начин. Всеки родител, който забележи, че синът му/дъщеря му буквално „се тъпче” е важно да знае, че това е зов за обич, разбиране, споделяне, подкрепа, близост. Младите хора „запълват” самотата с храна.

От друга страна в много семейства от раждането на детето на храната се поставя твърде голям акцент. Често майките са изключително настоятелни да се изяде всичко, а когато детето отказва да приеме цялото количество храна, бива наказвано, чува забележки и критика по свой адрес. За да не преживеят отхвърляне от родителите си, за да получат одобрението и похвалата им, някои деца започват да „се тъпчат” с храна, с надеждата, че ще бъдат приети.

Но тези родители допускат голяма грешка, придавайки прекомерна важност на храненето, сякаш е най-същественият фактор за изграждането на детето им в един качествен индивид. Храната е превърната в средство, което „се стреми” да извини, да замести качествената дълбока обич, принадлежност и връзка родител – дете.

Склонността към преяждане се нарича още – хиперфагия. Младият човек  „натъпква” проблемите и страховете с храна, за да ги потисне и своеобразно да ги прикрие дори от самия себе си. Опитва се да намери спокойствие и утеха на своите вътрешни противоречия.

Дали родителите биха могли да помогнат на децата си в тази ситуация?

Да, със сигурност! Необходимо е да разговарят с тийнейджърите как се чувстват, какво изпитват, какво ги вълнува, какви са страховете им, но не под формата на разпит, а в един непринуден, приятелски разговор. Да ги слушат, с неразделено внимание, а не разсеяно, не „между другото”, докато се занимат с други дейности. Общуването е нужно да бъде изпълнено с любов и разбиране, без обвинения, критика, поучаване, забележки, прекомерни изисквания и авторитарен тон. Фокусът да бъде съсредоточен върху чувствата, страховете, проблемите и търсенията на младия човек, а не само върху храната – как, колко и какво яде?

Искреността и емоционалната близост във възрастта на пубертета, възраст, изпълнена с несигурност е от огромно значение. Това е, от което се нуждае тийнейджърът! Ако атмосферата в семейството създава усещане за уют, топлота, сигурност, ако отношенията са изградени на основата на взаимно уважение към личността на другия, доверие и приемане, тогава можем да бъдем уверени, че младият човек ще премине успешно през пубертета, без да замества емоционални липси с храна, а личностното израстване ще бъде един качествен и приятен процес.

И не на последно място нека винаги помним, че нашите деца са нашите най-добри учители, които се нуждаят от обич и разбиране, а не от упреци.

Автор: Елена Пенчукова - психотерапевт, хипнотерапевт и фамилен консултант

Прочетете още:

Митове за тийнейджърите, технологиите и интернет

Любов и секс - мечтите на днешния тийнейджър

Кои тийнейджъри се превръщат в по-успешни личности

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти