Бях чувал за коучинг и винаги съм се чудел, какво точно е това.
Най-напред го подценявах, но после си дадох сметка, че е прекрасно, ако можеш да разчиташ на някой за помощ, ако си изпаднал в житейска дилема, която не можеш да разплетеш.
Тогава се запознах с Надежда Обесникова. И сега се радвам, че мога да я представя и тук!
Симо: Надежда, най-напред ни обясни, какво означава да си коуч? Защо им е на хората да се срещат с такива, като теб? С какво им помагаш?
Надежда: Думата „коуч“, Симо, води началото си от света на спорта, но коучингът вече е отделна професия. Хората идват поради много и различни причини, но винаги има някакъв дисонанс между техните мечти и реалността. Отличително за коучинга е позиционирането на клиента като най-добрия експерт по отношение на собствения му живот т.е. коучът не дава съвети и напътствия, защото „отговорът“ е в главата на клиента, той най-добре знае собствения си бизнес и живот. Друго важно нещо е ориентацията към действия: ако искаш да разбереш – действай!
Защо им е на хората? Защото светът, в който живеем се променя драстично и освен това – с бясно темпо. Това влияе на всички. На всеки. Както на бизнеса, така и в семейството.
Много често хората чудесно разбират, че имат проблем. Разбират проблема си на интелектуално ниво, но само то не е достатъчно, за да се постигне промяна. Следващото ниво - искането, също не е достатъчно, защото е необходимо да знаеш как да направиш промяната. Именно в това е ключовата роля на коуча: да подпомогне клиента да изследва настоящия си момент, да проектира бъдещето си и да му помогне да е постоянно в тази промяна докато я осъществи. Коучът е борец за свобода: той подкрепя клиента в освобождаването му от неудовлетворяващите обстоятелства и го подкрепя в свободата да направи нещо ново, разкривайки нови избори и възможности.
Симо: Ок, а ти каква искаше да станеш, като малка и кога се роди идеята да станеш коуч?
Надежда: О, исках най-различни неща … Но сега ме подсещаш за моята дъщеричка, която допреди няколко години, на този въпрос често отговаряше: „Фея“. В един момент се заинтригувах: Защо? Представи си изненадата ми, чувайки отговора й: „За да сбъдвам мечтите на хората” ! Ето така се чувствам с моята професия сега. А идеята… не съм имала такава идея. Животът е велико чудо: просто в един най-обикновен ден от моя живот, на едно най-обикновено обучение „Въведение в коучинга“, слушайки една прекрасна дама (Катрин Прентис), сърцето ми се раздумка в гърдите и с почуда открих, че съм работила като коуч, без да зная, че има такава професия.… След този ден реших, че това е на което ще се посветя, завърших дипломно обучение към британската компания Noble Manhattan Coaching, чиято програма е акредитирана от IIC&M и ето ме, в момента се занимавам с коучинг и The Alpha Group...
Симо: Кои са качествата извън образованието, които най-много ти помагат?
Надежда: Качествата … в резюме ще посоча фактите – най-добрият аргумент е собственият ми живот, като клиент на себе си J На 38 г. възраст: без перспектива за деца и в ситуация на криза в личен и бизнес план, „хванах локомотива“ на собствения си живот и го преместих в „нов коловоз“. Колкото изглежда трудно и невъзможно, още повече беше и в действителност – благодаря на себе си и на всички, които ми помогнаха по пътя. И сега: имам 2 сладки дечица, любима професия, служебен опит като ръководител в бизнеса и служител в евро-администрация и способност за разбиране на всякакви служебни и лични ситуации, решимост и кураж, последователност, издръжливост, убеденост и яснота, че щом аз мога, значи всеки може ! Яснотата е изключително важно нещо – когато си в мъгла, си като парализиран, а когато си наясно – вече можеш да предприемаш действия.
Симо: Надежда, гоедея се с теб! Кое е най-трудното в работата ти?
Надежда: По отношение на клиента: промяната на навиците – обичайните му действия и рутинните му мисли – в повечето случаи това е врагът му. Обичайно нашите мисли командват, а ние безропотно им служим. Коварността на Навика се състои в това, че той е полезен и затова обичайно е „извън подозрение“. Когато вървейки към целта, която е обвързана с твоите ценности, преживяваш хубави моменти и се чувстваш щастлив, с времето изграждаш навици, които поддържат това щастие. Но хората се променят, обстоятелствата се променят, пазарът се променя, взаимоотношенията се променят, и поставяйки си нова цел, отговаряща на ценностите ти в тези променени обстоятелства, трябва да се промени и старият Навик. Образно казано: ако новата ти цел се намира в дясно от теб, не можеш да я постигнеш, продължавайки да крачиш все направо.
По отношение на мен, като коуч: най-трудно ми е да поддържам безпристрастността на позицията си.
Симо: Все едно говориш за мен... А, кое е най-интересното?
Надежда: Красотата на човешката креативност – да наблюдаваш клиента как тягостно се върти като в лабиринт и да чуваш безрадостните нотки в гласа му и изведнъж, хоп: след поредния въпрос, най-неочаквано той намира изход ! Най-интересното за мен са решенията, които хрумват на клиентите и с които хващат старите обстоятелства на бизнеса/живота си и ги прекрояват в нови, водещи ги към новата им ценност/цел. Коучът, всъщност е майстор на въпросите. Ще цитирам Дейвид Мегинсън, който казва: „от по-добрия въпрос произтича цял поток от възможности, в които по-добрите отговори са вихрушки в пътуването към откритието.“
Симо: Как протича твоят ден и какви са предизвикателствата в работата ти?
Надежда: Сутрин изпращам децата си на училище, а след това денят ми минава в срещи с мениджъри от различни браншове във връзка с позицията ми на регионален директор на The Alpha Group (ТАG) – това е „общност от Алфа – профили“, хората, които са начело и които дърпат след себе си своите общности. Провеждам месечни събития, в които присъстващите, в строго конфиденциална среда, обединяват управленския си опит чрез ноу-хауто на Noble Manhattan, под чиято егида е тази дейност. … Обичам да говоря с думите на клиентите ни: „нещо като мозъчен тръст за осмисляне и сътрудничество между мениджъри от различни браншове“. Това е най-модерният в момента инструмент за бизнес-управление. Определени дни съм запазила само за фокусиране в коучинг сесии. Предизвикателствата ми са свързани с комбинирането на тези две дейности – те взаимно се допълват и надграждат, защото коучинг сесиите подкрепят реализирането на мениджърските решения, взети по време на ТАГ събитията, но е необходима различна нагласа и настройка от моя страна при осъществяването им. Едната изисква безпристрастност, а другата – точно обратното: пристрастност, за да съумея да привлека и задържа вниманието на мениджърите, претоварено от „пожари“, така че да излязат от въртележката на оперативните задачи и да инвестират няколко часа в залата, намирайки нови бизнес-решения, в приятелска среда на съмишленици, не-конкуренти.
Симо: Могат ли и как хората могат да бъдат господари на собствената си съдба?
Надежда: Като преодолеят най-големият си враг – Страха ! Страхът, който носим в себе си, е нашият истински враг – терорист номер едно, който парализира действията ни, разбива мечтите ни, прави ни зависими от лекарства, остарели норми и обсебващи връзки. Трябва да разберем какво представлява той, как и защо възниква и как можем да го надвием. Защото страхът е малодушен тиранин: достатъчно е да се обърнем с лице към него, и той подвива опашка. Но за да го преодолеем е нужна практика т.е. действия, действия ...
Симо: Кога хората се обръщат към теб? В какви обстоятелства?
Надежда: Обстоятелства, които изискват вземане на решения, обстоятелства на невъзможност: когато старото статукво вече се руши, а новото – все още не е съвсем ясно как да бъде постигнато… Искаш промяна в живота си или обратно: не искаш, но „осъмваш“ с промяна … В такива моменти ти си сам, заобиколен си от близките си, но ако всички в ситуацията са с различни интереси или обратното: с еднакви сте, но не искаш да ги безпокоиш … идваш при мен - за „другарче в игрите“ в приключението „Бизнес“ („Живот“) Професионалният подход повишава вероятността за адекватност на решенията.
Симо: Ако не беше станала това, което си, какво щеше да работиш?
Надежда: Като имам предвид инженерното си образование („Управление на процеси“) и рейв-картата си по Human Design – пак щеше да е нещо, свързано с управление, подкрепа на хора и изграждане на общност. Аз съм племенен човек и колективен играч.
Симо: Какво научи в училище и какво не успя да научиш там?
Надежда: Научих много неща – имам златен медал от математическа гимназия, а и посещавах всевъзможни допълнителни занятия: от стенография до устройство на автомобила. Най-важното, което научих: научих се да си гоня целите, неотклонно и систематично, да се трудя за тях. Най-важното, което тогава не научих е: за чувствата и умението да ги проявиш, да ги изразиш и да си ги защитиш, без да обиждаш другия. Социализмът повреди „софтуера“ на доста поколения, възпитани в социална отговорност и за съжаление, в лична безотговорност – собственото мнение не беше толерирано в илюзорния идеал за общо щастие, а грижата за себе си беше излишна, защото „държавата“ се грижи за теб. След 1990 г. година акцентът се пренесе върху индивидуалната инициатива и нещата отново стигнаха до крайност. Обществото ни тепърва започва да търси баланса между криворазбраната всеотдайност и здравословния егоизъм.
Симо: Колко е годишния ти доход ? Колко пари се печелят, като коуч?
Надежда: Годишният ми доход е добър, но той не е формиран само от коучинг услуги. Обикновено коучингът се комбинира с други дейности, обвързани с него, които водят потенциални клиенти за коучинга: преподавателска дейност, провеждане на семинари, обучения, консултантска дейност … Аз, например го комбинирам с The Alpha Group, чийто клиенти са собственици и мениджъри на фирми с.милиони лева годишен оборот и които са в 24-часов режим на вземане на решения.
Пазарът на коучинг услуги в България е все още недобре регламентиран и диапазонът на цените на коучинг услугите е широк. Има хора, свободно назоваващи себе си „коуч“, но професионализмът в коучинга е скъпо струващ – първоначалното обучение е 2-6 хиляди евро, следващата стъпка е акредитация към Международна коучинг общност, верифицираща качеството на услугата ти и спазването на международните етични стандарти, а след това е необходимо поддържане и подновяване на всеки 3 години с представяне на практиката ти, допълнителни обучения … това е като докторската и много други професии, изискващи обновяване на знания и умения. Поради тази причина това е скъпо платена услуга и един професионален коуч получава 100-300 евро и повече на сесия в бизнес и корпоративния свят, в които финансирането и резултатът от коучинга по-лесно се монетизират. За LifeCoaching-а цените обикновено са по-ниски.
За финал бих казала, че професията е много перспективна. В следващите 5 години технологичният напредък ще промени из основи начина, по който работим и живеем. Това показва и доклада на Световния икономически форум, проведен в началото на 2016 г., озаглавен „Бъдещето на работата“, в който на първо място сред 10-те най-важни умения през 2020 г. ще бъде „способността за комплексно разрешаване на проблеми“ – което е и обекта на коучинг сесиите.
Симо: Кога за последен път си каза "Обичам си работата"?
Надежда: Всеки път, когато видя погледа на клиента си, осенен от идея! Неговото откритие е моята професионална гордост и удовлетворение.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
