За никого не е тайна, че семейният живот или съжителството на семейни начала невинаги е лесно и розово занимание. Да делиш един общ дом с половинката си често е съпътствано от спорове – ту малки, ту по-сериозни.
Понякога съвсем дребни проблеми биха могли да отприщят огромна вълна от скандали, които трудно могат да се потушат. Но какво се случва, ако сред тези неизбежни рутинни кавги е намесено дете – Вашето дете?
По какъв начин да контролираме гнева си в такива ситуации? Да се поддадем ли на емоцията или да се опитаме да потушим първоначалното изригване на ярост? Да въвличаме ли нашето дете в този конфликт? Как да постъпим, ако вече сме го направили?
Към тези и редица други въпроси целят да дадат съвет следващите редове...
Помните ли последния път, когато се скарахте с Вашия партньор, а детето бе непосредствено до Вас? Върнете се мислено точно в онзи миг, преди да дадете начало на свадата.
В Edna подобна житейска ситуация повечето родители са изправени между два варианта – да отприщят моментните си настроения и да осъществят кавгата или да преглътнат егото си в името на малчуганите и да потиснат първоначалното раздразнение.
На практика е невъзможно по време на цялото детство родителите никога да не са имали каквито и да е противоречия или пререкания, особено ако ежедневно са били заедно.
Ако често се улавяте да се обвинявате, че сте с половинката Ви сте си повишавали тон пред сина или дъщерята, не се корете – не влизате автоматично в графата “лоши майка и баща”.
И най-добронамерените родители изпадат в такива състояния на афект, които трудно биха могли да контролират.
Но в такива случаи е важно да знаете:
Когато започвате скандал пред детето, Вие трябва да завършите тази свада пред него. То трябва да види как може да се скарате, но можете да решите проблема и да се сдобрите след това.
При такива обстоятелства е необходимо никога да не пропускате в края на спора да се извините един на друг за грозните реплики и арогантното отношение.
Малчуганът трябва да бъде убеден от самите Вас, че през каквито и трудности и перипетии да преминавате, Вие се обичате и най-важното – обичате него.
Според психолози от Университета "Нотр Дам" в Саут Бенд , Индиана, децата реагират свръхсетивно на всички постъпки на родители – било то хубави или лоши. Ако са по-малки, те визуализират само действията и не могат да анализират думите. В този ред на мисли специалистите съветват споровете да бъдат изигравани в пълния си вариант – с начало, развитие и щастлив финал.
За крехката детска психика е пагубно да виждат мама и татко, които след караницата продължават да са сърдити един на друг и да не си говорят в продължение на дни, дори седмици.
Изследователи от Университета "Рочестър" в щата Ню Йорк, заключават, че разковничето към овладяването на подобна житейска ситуация и превенцията от нова такава наистина е разговорът – във всички негови форми и измерения.
Само с диалог помежду си двамата съпрузи могат да създадат или потушат скандал. Няма как да предпазим децата от ужаса на високочестотния дебат, с който рано или късно ще ги сблъска светът.
Това на което трябва да ги научим е, че винаги след фразата: ”Вината е изцяло твоя” трябва да следват думите “Извинявай! Не бях прав.” Винаги след острите нападки трябва да идва ред за покаянието и винаги след грубостта трябва да се завършва с целувка.
Не забравяйте: Вашите кавги са един минифилм в съзнанието на децата Ви и само от Вас зависи как ще бъдат възприети те – като драма, ужас или романтика с щастлив край.
Добави ни в предпочитани източници в Google
