Приемен баща съм от близо три години.
Имал съм възможността да бъда такъв за пет деца. Всеки родител знае, че няма почивни дни и ние със съпругата ми не сме очаквали нещо друго.
Почивката за нас е времето, когато децата ни радват със своите постижения и ни гласуват своето доверие. Щастлив и горд се чувствам, когато децата възпроизведат на техния „език” жест, мимика или звук, които са видели или чули от мен.
Но най-щастлив се чувствам, когато те развият „темата”. С Рони започнахме с буквичката “Р” на Нова година, а четири месеца по-късно детето различаваше и разпознаваше 17 букви и всичко това без да е упражняван някакъв натиск. Само му показах коя е неговата буквичка.
По-нататък той разви всичко сам, интересуваше се, питаше. И всичко това би било нормално, ако Рони не беше само на три години и половина. Покрай заниманията на батко си, по-малката му сестричка (2 год.), също различаваше 8 букви. Лесно е да си щастлив баща около близки до гениалното деца.
Сега друг мъж им се радва и ги нарича свои деца и ги обича, друг мъж им показва как се работи със зеге или дрелка. Малко ревнувам, много завиждам. Явно първата Любов наистина не хваща ръжда.
Сега заедно със съпругата ми се грижим за други деца. Дойдоха при нас след ДМСГД (Дом за медико социални грижи за деца - дом за деца без родители). Да си призная, не мислех, че Калин ще оцелее, камо ли да оздравее. Сега той е най-жилавият от тримата и показва завидни гимнастически умения, но аз пак се гордея, като че имам някаква дан за това.
Антон е мислителят, Ася взима решенията, а Калин рита пръв. Така са се родили, така дойдоха при нас – всеки със своя характер. Всеки със своята съдба, която би могла да ги отведе в Италия, Германия, САЩ или където и да е.
Всяко едно дете, бидейки различна Вселена, си „краде” от мен, от теб това, което му хареса и ние можем само да им покажем повече неща, с надеждата да им харесат, да ги направят техни и да ги развият, за да ги покажат на своите деца.
Малките им несръчни пръстчета моделират, променят душите ни, навиците ни в посока, в която не сме очаквали. И с всяко ново дете научаваш различни неща за себе си.
Благодаря Ви, мили деца! Вие ме докоснахте и аз винаги ще Ви обичам!
Огнян Цветков, приемен родител, фондация „За Нашите Деца“
*Имената на всички деца в текста са променени, но историите са истински
Всичко за отпуска по бащинство
Сложните отношения между баща и син
Не пропускайте нищо от категорията "За родители". Абонирайте се за нашия бюлетин тук >>>
