Велина Томова
Разводът е лесно решение на сериозни проблеми. Разводът е спасение, бягство, освобождение, трамплин за кариерата, махане на оковите и път към вечното щастие.
Да, стига да сме само двамата и да скъсаме, сякаш сме в 11 клас, малко преди бала.
Но когато сме семейство, децата са родени и приоритетите уж са по-висши от моментното лично щастие, разводът не би трябвало да е първото нещо, за което се сещаме при по-сериозен скандал.
Временните трудности, временните промени в настроението, прекалено многото работа в тези няколко години от живота, смътното желание за нещо „ново“ и „вълнуващо“ – за всички тези временни проблеми намираме едно постоянно решение- развод.
Лесно, чисто, като да отрежеш крак, вместо да се бориш да го спасиш.
Разводът за нас може да е втори шанс за щастие, но за едни други същества, високи около метър и събрали цялата мъдрост на света зад искрящите си очи, това е краят.
Краят на света, в който са дошли, света, който ги кара да се чувстват сигурни, краят на техния дом, техния уют.
Убеждаваме ги, уж, че така е по-добре за тях, вярваме, че ще се свикнат с новото положение и ще прекарват празниците на разменни начела ту в едните, ту у другите.
Дори биха могли да свикнат с новите си братя и сестри.
Но вечер, когато всички вече спят, децата ни само стискат силно очи и шепнат:
„Искам да се разрежа на две и едната половина да е с татко, а другата – с мама“*
- - -
*Тези думи не са художествена измислица. Това са думите на едно реално дете, с реални родители, наскоро разведени...(бел.авт)
Добави ни в предпочитани източници в Google
