Д-р Цветана Драганова
Когато се сдобием с домашен любимец, неминуемо изниква въпросът – да кастрираме или не. В нашето общество все още намира широко разпространение т.н. „междусъседско развъждане“, което пък има в основата си мита, че женското трябва да роди „за здраве“. Не знам откъде идва тази легенда, но за съжаление съм я чувала и от устата на колеги.
Нека разгледаме какво значи „за здраве“. Репродуктивната система на женските кучета и котки е създадена да работи така, че да ражда два пъти в годината. Дали тя ще роди веднъж, дваж в живота си или изобщо, за нея е без значение, това пак е съвсем далеч от заложеното в природата й. Или казано по друг начин – за да отговорите на нуждите на любимеца си да се възпроизвежда, вие трябва да му осигурите това да се случва два пъти или поне веднъж годишно. Всичко друго е далеч от здравословното и не отговаря на природните му нужди. Съответно може да доведе до заболяване на репродуктивните органи.
Всяка една бременност обаче крие своите рискове. Износването, раждането и отглеждането на потомство не е лесна работа и със сигурност оставя накрая майката изтощена. Не на последно място стои въпросът какво ще правите с поколението. Дори бебета от популярни породи трудно намират добри стопани, а вие едва ли бихте искали да ги раздадете на който и да е. И вероятността да се окажете с част от поколението у дома за постоянно е голяма. Така се появяват и купищата бездомни животни по улиците.
При мъжките пък „ползването“ на половата система води до все по-голямо производство на тестостерон и все повече „мъжкарско“ поведение – маркиране, агресия, липса на апетит, териториалност и др.
Когато решите да развъждате любимецът си, трябва да сте наясно какви генетични рискове носи това. Дори любимецът ви да е породист и видимо здрав, трябва да сте сигурни, че не е носител на наследствено предавани болести, които би могъл да предаде на потомството си. Доста от тези състояния се предават няколко поколения напред, но се появяват само при част от бебетата. За да е сигурно, че родителите не са носители на такива, е добре да се знае здравословното състояние на техните предци няколко поколения назад, както и да бъдат прегледани от специалист за наследствени заболявания. Не случайно киноложките и фелиноложки клубове имат строги правила кои животни могат да бъдат допуснати до разплод и кои не.
Ето част от наследствено преносимите болести, които дебнат зад ъгъла:
- Дисплазия на тазобедрените стави или на лакътната става – води до различни степени на болка и куцота.
- Луксация (изместване) на колянното капаче – има наследствена предразположеност, често страдат дребните породи. Напоследък изключително често срещано заради безразборното развъждане.
- Васкуларна компресия на хранопровода – води до проблеми при приема на полутвърда и твърда храна.
- Хиполастична трахея – води до проблеми с дишането, които може да изискват хирургична намеса.
- Портосистемен шънт – нарушение на кръвотока към черния дроб, водещо до чернодробна енцефалопатия.
- Недостатъчност на хипофизната жлеза – води до проблеми с растежа, затруднен растеж на зъбите, лош имунен отговор и проблеми с умственото развитие.
- Крипторхизъм – задържане на един или два тестиса в коремната кухина. Задържаният тестис, живеейки при по-висока температура, може да се видоизмени в злокачествен тумор, който да застраши живота.
- Редица проблеми с очите също имат наследственост – катаракта, глаукома, микрофталмия (малки очи), дистрофия на роговицата, вгъвания на клепачите и добре познатото черешово око (cherry eye). Състояния изискващи хирургична намеса или водещи до слепота.
- Глухота и др.
Ако съм ви убедила, че развъждането на е лесна работа и не искате да го причинявате на любимеца си и на себе си, трябва да решите какво ще правите. Разбира се, може да не правите нищо. Тогава животното ще се разгонва два пъти в годината, ако е женско, или ще е непрекъснато в развъдно напрежение, ако е мъжко. Женските котки пък са сезонно полициклични. Това значи, че за една пролет/есен могат да се разгонят няколко пъти. Много стопани смятат, че това не е проблем, но всъщност животните се тормозят доста. Представете си тиинейджър, който сте завързали на стол, с ръцете зад гърба и сте му пуснали порно канала. Ето така се чувства любимецът ви.
Има няколко решения:
- Хормонални препарати за подтискане на разгонването – не бих ги препоръчала, освен в редки ситуации. Водят след себе си редица проблеми, които могат да са животозастрашаващи.
- Хирургична кастрация – ако няма да използвате любимецът си за разплод, това е най-доброто решение. Направена в ранна възраст спестява много хормоналнозависими заболявания, което удължава живота с няколко години.
- Химическа кастрация – поставя се имплант, който подтиска производството в мозъка на веществата, отговорни за работата на половите органи, като така се постига ефекта на кастрация, но без хирургическа намеса. При това съвсем обратимо. Ако не се постави нов имплант, ефекта отшумява до една година.
Решението, което ще вземете, ще се отрази на качеството на живот и здравето на любимото ви животно. За да направите най-добрия избор, информирайте се подробно и преценете ситуацията разумно. Любимецът ви разчита на вас!
