Психолози са идентифицирали нов тип личност, който не попада нито в категорията интроверти, нито в тази на екстроверти. За това разказаха панелистите в "На кафе".

Интровертността и екстравертността са понятия, въведени от германския психолог Ханс Айзенк, като първите описания на тези типове личност всъщност идват още от Карл Густав Юнг в началото на XX век.

Американският психиатър д-р Рами Камински обаче обръща внимание на „отроверти“ – хора, които често се чувстват извън групите и предпочитат да стоят настрана от социалните колективи.

Психология на цветовете: Как влияе всеки от тях на емоциите ни

9 снимки

Отровертите не се възприемат като интроверти или екстроверти. Те могат да бъдат социални и дори популярни, но вътрешно често се чувстват „не на място“. За разлика от интровертите, те не се затварят в себе си. За разлика от екстровертите, те не получават енергия от това да са част от група. Изследователите отбелязват, че отровертите често са емоционално независими и преуспяват в спазването на дистанция, като същевременно поддържат връзка.

„Отровертът е човек, който не чувства принадлежност към никаква група“, обяснява д-р Камински. „В същото време те са много приятелски настроени и способни да създават дълбоки връзки с други хора. Единствената разлика е, че нямат връзка с колективната идентичност или споделените традиции“.

Макар този стил на живот да изглежда труден, според д-р Камински отроверти често са изключително креативни, свободомислещи и изобретателни. Сред известните личности, които могат да попадат в тази категория, той посочва Алберт Айнщайн, Фрида Кало, Джордж Оруел, Франц Кафка и Вирджиния Улф.

Произходът на термина идва от латинската дума otro („друг“). Докато интровертите се „обръщат“ навътре, а екстровертите – навън, отроверти се обръщат в „другата посока“ – те отказват или не могат да се присъединят към групи, обяснява Камински.

Сред типичните им черти са неприязън към отборни спортове, затруднения с ритуали и групови навици и предпочитание към самостоятелна работа. На големи събирания те често стоят настрана, потопени в задълбочен разговор с един човек, вместо да се движат между всички гости.

Най-интересното е, че отроверти изглеждат „имунни“ към т. нар. блутут феномен – способността да се свързваш емоционално с групата около теб. „Откриват още от ранна възраст, че се чувстват като аутсайдери, дори когато са добре приети в групите“, казва д-р Камински.

Въпреки трудностите при вписването в колектив, отроверти могат да изграждат дълбоки и значими лични връзки. Те са независими, свободомислещи и често намират нестандартни решения на проблеми, които другите не забелязват.

„На отроверта му е трудно да бъде част от група, дори ако всички около него са приятели. Проблемът е с груповата идентичност, а не с отделните хора“, добавя психиатърът.

Прочети още:

• Как да помниш сънищата си: Ново проучване разкрива изненадващи трикове

• Погледни тази картинка и кажи какво виждаш първо - то разкрива какъв човек си

• Реалност или не: Какво представлява синдромът на фалшивата памет и как да се справим