Само седмици преди трагичния си край, Мерилин Монро дава едно от най-личните и откровени интервюта в живота си – разговор, който днес звучи като изповед. Думи, изпълнени с уязвимост, самота и търсене на истинската ѝ идентичност зад блясъка на славата.

Това интервю, направено от журналиста Ричард Мериман през лятото на 1962 г., излиза в списание Life на 3 август. Само два дни по-късно светът е разтърсен от новината за смъртта на актрисата на 36-годишна възраст. Официалната причина – остро отравяне с барбитурати – оставя и до днес повече въпроси, отколкото отговори.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by People Magazine (@people)

Днес, десетилетия по-късно, пълният текст на този разговор излиза за първи път в книгата Marilyn: The Lost Photographs, The Last Interview, придружена от редки и непоказвани досега снимки на фотографа Алън Грант. Те улавят Монро в последните ѝ седмици – не като мит, а като човек.

10 причини защо всички още говорят за Мерилин Монро

10 снимки

„Хората всъщност не ме познават“

„Повечето хора всъщност не ме познават“, признава тя.

Зад образа на секссимвола стои жена, която отчаяно иска да бъде разбрана. Родена като Норма Джийн Бейкър, тя преминава през трудно детство, белязано от сиропиталища и приемни семейства – преживявания, които оформят дълбоката ѝ нужда от принадлежност.

Славата, която я превръща в глобална икона, се оказва нож с две остриета.

„Да бъдеш секссимвол означава да се превърнеш в предмет. А аз мразя да бъда предмет“, споделя тя с необичайна откровеност.

Цената на славата

Монро описва популярността като лукс, който в излишък губи стойността си: „Като хайвер е – хубаво е да го имаш, но не всеки ден.“ Тя говори за болезнения натиск на публиката, за тълпите, които я обожават, но и плашат.

Снимка: Getty Images

Един от най-емблематичните ѝ моменти – изпълнението на „Happy Birthday“ за Джон Ф. Кенеди – също носи в себе си напрежение и страх. Въпреки блясъка, тя остава несигурна и уязвима, разкъсвана между очакванията и собствената си същност.

Самота зад прожекторите

В интервюто Монро разкрива и колко изолирана се е чувствала. Поканите на бляскави събития често са били заради образа ѝ, не заради нея самата.

„Не те канят заради това, което си“, казва тя, подчертавайки дистанцията между публичния ѝ образ и личния ѝ свят.

В отношенията си тя търси нещо просто – стабилност и семейство. Бракът с драматурга Артър Милър и връзките ѝ с доведените ѝ деца са сред малкото ѝ източници на истинска близост.

Последни думи, които остават

Малко преди смъртта си, Монро говори за уроците, които животът ѝ е дал – болезнени, но ценни. Тя не съжалява за преживяното, макар да признава, че не би пожелала същото на собственото си дете.

Снимка: GettyImages

Желанието ѝ е чрез работата си да остави нещо повече от образ – да предаде истина, чувство, разбиране.

Прочети още:

• Прикрито убийство? Нови разкрития около мистериозната смърт на Мерилин Монро 
• Скандалът, който можеше да промени историята на САЩ: Джаки Кенеди срещу Мерилин Монро 
• Вторият съпруг на Мерилин Монро: "Когато правехме любов, сякаш боговете се сражаваха над нас" 
• Тайните на Кенеди: какво казва Мерилин Монро на Джаки месеци преди смъртта си