Вяра Иванова
Събуждам се с падането на листата, чувам оглушителния им грохот при срещата с асфалта. Красиви жълти, кафяви и червени мечти, ронят се, вятърът ги завихря, политат за миг в безкрая и след това с грация падат върху земята, която изстива все по-бързо.
Ставам и си правя кафе от надеждите, с които съм заспала снощи. Притоплям набързо в съзнанието си вчерашните ни разговори и отпивам на бавни глътки всички погледи, които можеше да си разменим, всички целувки, които можеше да си откраднем и всички чувства, които можеше да си споделим.
Казват, че няма по-голяма болка въображаемото преживяване на нещо, което не е било и най-вероятно никога няма да бъде. А аз те преживявам всеки ден и болиш.
Защото ноември е уют, дъх на канела, кори от портокали, първи срамежливи снежинки, дъждовни дни, дивани, филми и сгушване между меки завивки. Ноември е онова време от годината, което сякаш само прелита край нас, но оставя най-дълбоките следи. Защото ноември не е време да бъдем сами.
През ноември самотата почти може да се усети под дланите ни. Може да плъзнем пръсти по нея, така както го правим по пианото, да усетим скърцащия ѝ звук и да настръхнем от студената ѝ мелодия.
А какво може да направи нечие присъствие за нас през този тъжен ноември? Господи, то може да ни спаси от неща, за които не сме подозирали, че ни грозят.
Толкова е красиво, когато има на кой да направиш чаша чай и палачинки. Когато има кой да завиеш през нощта и да целунеш по челото. Когато има кой да гледа с теб отново и отново любимите ти филми в онези дъждовни вечер, в които улиците са съвсем пусти.
Един човек не е много, но е повече от достатъчен, за да направи дома ти топъл, а ноември да се усеща като май.
Здравей, казвам се Ноември и тъгувам. Ще дойдеш ли гледаме как листата падат заедно?
Вижте още:
- Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота
- Любовта е съвършено проста и просто съвършена!
- Любовта е най-сладката болка на този свят
