Има хора, които идват в живота ни просто ей така, случайно, полека, без гръм и трясък. И понякога точно тези хора се оказват най-важните, те променят всичко и довеждат в стомаха ни онези пеперуди, за които всички копнеем.

Понякога, колкото и да бягаме, любовта ни застига и то от възможно най-неочакваното място и тогава не ни се иска нищо друго, освен да бъдем в ръцете на любимия. 

Днешното поетично вдъхновение го доказва:

***

Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.

Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.

Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък, ако може, във ръцете ти.

Caribiana

***

Добави ни в предпочитани източници в Google