Татяна е втората дъщеря на Николай II, която е две години по-млада от Олга, за която разказахме в част I. Баща й я кръщава на Татяна от Евгений Онегин. За разлика от героинята на Пушкин, Великата херцогиня е внимателно момиче. Тя се грижи много за майка си, когато е зле, и говори с нея с часове. Обича да рисува, да бродира и да плете.
Придворните отбелязват нейната изключителна доброта и дружелюбие, които хората не винаги успяват да разпознаят поради срамежливостта и сдържаността, наследени от баща й. Интересно е, че характерните черти на Татяна са високо самообладание, сила на духа, величествено спокойствие, силно развито чувство за дълг.
Ако изразът „любима дъщеря" може да се приложи в кралското семейство, то това би била Татяна. Уравновесеният характер на принцесата се проявява от ранна възраст. Момичето обича тихи игри, ръкоделие и книги.
Междувременно Татяна се влюбва в красив левент. Дмитрий Малама е брилянтен капитан от лейбгвардейския улански полк и преди Първата световна война е известен с това, че печели надбягване на сто мили. През първата седмица на войната той е сериозно ранен, но не напуска бойното поле, за което по-късно получава златна сабя от ръцете на императрицата като награда.
Дмитрий е изпратен за лечение в болница, разположена на територията на Зимния дворец. Там работят не само обикновени медицински сестри, но и кралски особи - императрица Александра Фьодоровна и нейните дъщери всеки ден се грижат за ранените.
Татяна превързва раната на Дмитрий на крака му, пита как се е случило и от дума на дума се стига до там мъжът да изпраща подаръци на Великата херцогиня. След като е изписан от болницата той изненадва Татяна с прекрасен френски булдог, с когото тя никога не се разделя.
Най-интересното е, че Дмитрий успява да спечели симпатиите на потенциалната си тъща. Александра Фьодоровна пише в дневника си: „Моят малък Малама прекара с мен един час снощи. Той изглежда цветущ и възмъжал, макар все още да е прекрасно момче. Трябва да призная, че той би бил отличен зет.”
Уви, бракът с Дмитрий не би донесъл никаква политическа полза на Романови. Император Николай отказва да даде благословията си. Татяна е твърде послушна, за да избяга с любимия си на края на света. Те се разделят и никога повече не се виждат. Дмитрий се завръща във войната и умира в битка през 1918 г.
Татяна, на 21 години, е арестувана заедно с цялото си семейство. По заповед на временното правителство те са заточени в Екатеринбург. В нощта на 16 срещу 17 юли в мазето на Ипатиевата къща нищо неподозиращите членове на семейството са брутално застреляни.
Прочетете още:
- Фамилията Романови: царското семейство, което не заслужаваше злата си участ
- Красивата любовна история на цар Борис ІІІ и прелестната Йоанна Савойска
- Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева
- Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж
- Лора Каравелова - момичето, което умря от любов
- Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха
- Петя Дубарова - момичето, което обичаше страданието
