Време за четене: Има ли места в рая

“Има ли места в рая” на Даян Шаер (Издател: Фабрика за книги) стана една от любимите ми книги и определено се нарежда на челните места за 2017.

Авторката разказва за Сирия и войната, която се води там, за бежанската вълна, взривовете и пълните болници. За цялата човешка трагедия, изпълваща страната по време на боевете!   

Сюжетът се завърта около зараждането на съпротивата срещу режима на Башар Асад. Съпротива, която главоломно преминава във военни действия. Хиляди са убити. Животът започва да губи смисъл. Градовете се развушават от куршумите и бомбите. Жилищата се превръщат в руини.

Главната героиня – Сарая – е едно щастливо момиче, на което му предстои годеж. Обожава семейството си. Нейната по-малка сестра е олицетворение на невиността и копнежа по детското начало. Докато четете книгата, ще усетите персонажите близки, почти като част от вас самите и вашите семейства. Ще разберете, че не сме толкова различни. Мечтаем еднакво, влюбваме се еднакво, скърбим еднакво.

Болката от загубата няма превъзходна степен. Не може да бъде измерима. Тя е универсална. Затова, когато Сарая започне да се сблъсква със загубите в живота си, ще ги изстрадате с нея. Ще плачете с нея и ще емпатизирате на народа й.

Авторката Даян Шаер ми стана изключително близка като светоусещане и предаване на емоции и послания, без да знам нищо за нея. След това прочетох, че е наполовина българка, наполовина сирийка. Аз обичам и двете й половини!  

Сарая не може да отиде на война, но не може й да стои безучастно. Нейният годеник е на фронта. Единственото, с което може да бъде полезна, е да стане доброволец в една от болниците, където настаняват ранените войници. Това, с което тя се сблъсква там е главозамайващо. Цялото страдание, болка, смърт са описани през нейните очи и нейните усещания. Момичето си води дневник, къде в главата си, къде на хартия, за да може да се освободи поне за малко от ужаса, който поражда отнетия живот.

Докато нещата не стават толкова непоносими и животозастрашаващи, че тя, по-малките й братчета и мъжът, който я спасява насред труповете след поредното бомбено нападение, трябва да бягат.

И така се превръщат в бежанци. Така напускат родината си и се отправят с трафикант към България, молейки се да останат живи достатъчно дълго, за да видят отново слънцето.

На влизане в България Сарая казва: „Почувствах се уютно... сякаш и тук е винаги слънчево като вкъщи“.

Трогващо е!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент