На днешната дата този свят напуска един човек, който оставя трайна следа в световната литература - големият Оноре дьо Балзак. Припомнете си неговия житейски и творчески път.

Бащата на френския роман Оноре дьо Балзак е роден през 1799 г. в град Тур. Оноре е най-голeмия син във фамилията на Бернар Балзак и Анн – Шарлот Саламбие. До 8-годишна възраст е отгледан от дойка, а майка си и баща си вижда едва 2 – 3 пъти седмично. След това е изпратен в интернат във Вандом. На 13 годишна възраст, Оноре не взима изпитите за горен клас и е изключен. Записват го в Шарлеман, Париж.

През 1816 г. младият Оноре дьо Балзак успешно завършва средно училище и започва да следва право в Сорбоната. Посещава и лекциите на фолософо – психологическия факултет. След като завършва, Оноре започва да работи в кантора на нотариус, близък на баща му.

През 1819 г. Балзак решава, че ще стане писател и наема мансарда, в която да живее и твори. Романите му обаче не са оценени високо. След време отваря и издателска къща, която поема по съдбата на творбите му и му носи само дългове. Интересен е методът му на писане – дълги безсънни нощи, придружени с много и силно кафе.

Младият писател минава през много премеждия в личен и творчески план, докато постигне целите си. През 1829 г. усилията му са увенчани с успех. Историческият роман „Шуани", който е вдъхновен от стила на Сър Уолтър Скот, създава репутация на Балзак като значим писател.

Прочетете ТУК най-вдъхновяващите цитати на великия писател >>>

Романът „Човешка комедия" е написан през 1833 г. Представлява монументален цикъл от 95 довършени и 48 недовършени творби, показващи лицето на френското общество в периода от Френската революция до края на събитията от Юлската монархия.

„Дядо Горио" е сред най-добрите романи на Оноре. Написан е през 1835 г., а някои от персонажите са взаимствани от други негови произведения. Романът е сочен като пример за неговия реалистичен стил, използващ на пръв поглед незначителни детайли, за да пресъздаде настроения и образи.

Някои от най-популярните романи на Балзак са „Шагренова кожа" от 1831 г. , „Йожени Гранде" от 1833 г. , „Изгубени илюзии" от 1837-1843 г. (в 3 тома), „Братовчедката Бет" от 1846 г., „Сезар и Бирто" от 1837 г. и „Величие и падение на куртизанките" от 1847 г.

Докато следва творческите си планове, Балзак натрупва големи дългове, защото финансовите дела не са една от силните му страни.

Той е човек, обичащ живота и насладите му. Влечение към лукса има през целия си живот (прочут е със скъпите бастуни и ръкавици, които обичал да носи), а до 1843 г. е замесен в много афери с различни дами.

Балзак има дълга връзка с графиня Евелина Ханска (украинска аристократка). През 1844 г. те се сключват брак, но скоро след сватбата писателят умира.

Прочетете ТУК най-вдъхновяващите цитати на великия писател >>>

Добави ни в предпочитани източници в Google