Мъжката представа за идеална жена понякога е сюрреалистична. Но книгата "Ако ти знаеше..." на Елчин Сафарли дава много точно определение за любовта към перфектната жена.
Елчин Сафарли пише „Ако ти знаеше...“ от името на жена, диагностицирана с рак, която използва малкото ѝ останала енергия, за да извлече от въображението си красиво градче и толерантен мъж, с нежни отношения помежду им и тихи преживявания. Измислицата е спасителна, местата разменени, тя му дава своето име – Север, но прочетено наобратно – Ревес. Така мъжката психика завършва женската същност.
„Ако ти знаеше...“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.
Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж.
Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.
„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“
