Днес ви предлагаме доза поетично вдъхновение с това прекрасно стихотворение:
***
Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето…
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич…
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна…
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова - irini
Добави ни в предпочитани източници в Google
