Събуди ме, когато септември си отиде

30.09.2023 11:00

Беше последният ден на септември. Никакво време, странно време, притихнал ден. Ден, чакащ своята присъда. А присъдата бе септември да се превърне в октомври. И то още на зазоряване, с първите пурпурни лъчи на новия ден…

Но почакай, до тогава имаме още един цял ден. Още няколко часа септември, в които с теб можем да си позволим да бъдем леко безразсъдни, по детски невинни и все така наивни, че имаме силата да задържим един миг повече, отколкото му е отредила съдбата.

Все още е септември, но сме в последните му дни, в последните му часове, в които всичко става някак по-тъжно и то без причина. Началото на есента има способността да прави точно това с хората - да ги натъжава. Понякога чакаме това време от годината с нетърпение, но не осъзнаваме, че хората не са дъжд, сняг или есенни листа. Ние не сме красиви, когато падаме.

Есента обича да идва и да ни казва:

"Ей, донесох ти малко слънчеви спомени, сещаш ли се колко ярък ти изглеждаше светът едно време? Тук съм, за да потопя сърцето ти в захаросана носталгия и да оставяш сладко-горчиви капчици след себе си, където и да отидеш. Ще разроша косите ти с ледения си бриз и все пак ще това ще бъде на-милото докосване, което си усещал. Ще почувстваш, че си част от нещо голямо. Аз съм топлата ръка, която ще държиш, преди да се предадеш на мразовитата зима.”

Есента никога не идва полека. Тя винаги идва изведнъж, хваща ни за ръка и ни води към уютните си дни, ухаещи на чай, канела и ябълков пай. Чакаме я и тази година, с обещание за повече топлина, радост и споделени моменти. Но нека не избързваме… Преди това имаме още един септемврийски ден. Очертава се слънчев и уханен като узряла дюля, а на нас не ни остава нищо друго, освен да му се насладим.

Последният ден на септември е за смелите. За хората, които не се страхуват да бъдат само спомен в нечий ум. За хората, които не се страхуват да обичат, въпреки че ще загубят. За хората, които искат да задържат още малко лятото, макар да знаят, че то вече е затворило вратата след себе си.

Довиждане, Септември! Хвани ме за ръка, приюти ме в постелята си от златни листа и ме дай на Есента.

Прочетете още: