Струва си да бъдем добри

Струва си да бъдем добри
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Животът е миг, в който копнеем за вечност.

Вероятно затова живеем с нагласата, че сме вечни, убедени, че на нас нищо лошо не може да ни се случи, че сме застраховани от капризите на природата, понеже е редно бедствията да застигат единствено другите около нас. Возим се в безпътния автобус на Стайнбек, доволни, че сме си намерили свободно място за сядане.

Но животът е хитър. Единствено той знае как да ни изправя пред изпитания, които ни карат да осъзнаем, че има нещо повече от механичното вдишване и издишване на въздух. Отрезвява ни чрез предателството на приятели, изневярата и лъжата. Прави ни толкова трезви, че никога повече не си пожелаваме махмурлука, предизвикан от собствената ни егоистична еуфория да бъдем център на вселена, измислена от самите нас.

Всеки миг е ценен. В този шаблон се крие една неоспорима истина, а и нали именно истините раждат шаблоните. Не че смисълът е в повторенията. В напомнянето е. Грешките трябва да бъдат припомняни, за да се научим да бъдем уважителни към себе си и към живота на другите хора. В това се състои и чарът на любовта, която е удивителна с всичките си многоточия.

Тишината казва всичко. Разкъсвани сме от писъците на противоречията в себе си, защото обикновено осъзнаваме грешките и лошите неща, които вършим. Причина да оправдаваме своите действия и бездействия винаги се намира, защото защитният механизъм да оцеляваме въпреки всичко, винаги взема превес. Но нищо не може да бъде истинско без откровеното покаяние и нищо не може да бъде простено, ако прошката не е от сърце. Останалото е само музикален фон от глупава радиостанция, в автобуса, който води заникъде.

Много хора са добри и са водени от добри намерения. Талантът да постъпваме неправилно ни е вроден. Искат се усилията на гений, за да го надскочим и да проявяваме волята си. Разумът ни е даден, за да упражняваме правото си на избор, а животът е хубав, когато взимаме зрели и полезни решения. Добротата е в нас, но трябва да се научим да я изваждаме на показ.

Всеки миг.

За да изпъква положителното, отрицателното винаги ще съществува. Грешките, които правим, не трябва да назидават живота, а да ни мотивират да бъдем по-смирени в свят, в който имаме удивителната възможност да съществуваме. Да умеем да помълчим със себе си в състояния на тъга или гняв, омраза или предателство, защото единствено мълчанието няма да ни излъже.

А вечността съществува. Тя е в слънчогледите от картините на Ван Гог, които и след нас ще обръщат малките си жълти главици към слънцето. Тя е в сонатата на Бетовен, която ще звучи в стаите на влюбени по пълнолуние. Тя е и във всичко онова, което е извън безпътния автобус – пейзажите, които се сменят по време на едно уморително пътуване.

Вечността зависи от нас. Каквото оставим след себе си, става част от безкрая на вселената, в която ние не сме център. Но ако успеем чрез делата си да се превърнем в нищожно малък спътник на някоя много далечна звезда, струва си.

Струва си да бъдем добри. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя известна личност бихте искали да приличате?

Абонамент