Снимка: Istock
Понякога всичко, от което се нуждаем в един есенен следобед, са правилните думи и малко поетично вдъхновение. Днес ще си говорим за простичките неща в живота, за имането, за липсите, за любовта и още нещо…
Ето днешната ни доза поетично вдъхновение:
***
Среднощен дъжд и топъл шоколад.
Сънят е някаква подробност…
Отдавна съм отвикнала да спя.
Откакто притежавам всички облаци.
Откакто свикнах да не ме боли
от думи и за хора без значение.
Откакто мога да броя до три,
преди да стана на стихотворение.
Откакто си отглеждам пълнолуния
във ъгъла на тесния прозорец.
От както Тишината ме целува
по-нежно от най-нежния любовник.
Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.
Тогава се научих да не спя.
Сега се уча само на забравяне.
Caribiana
***
Добави ни в предпочитани източници в Google
