Спокойствието на първия сняг.

Увереността, с която снегът се трупа- снежинка по снежинка, за да натрупа преспи, тишината и ароматът на ранни палачинки, който се носи от съседната къща.

Да, снегът е киша, задръстване, замръзнали пръсти докато почиствате колата, проблеми с пътуването, понякога критични ситуации.

Но може да е спокойствие, време за размисъл и смирение след лудото лято и шарената есен.

Снегът е книга и чай, любов, изписана с пръсти по запотеното стъкло, красиви гледки и топло мляко.

Поканете съседите си на гости, направете си малко следобедно парти по случай първия сняг.

Заведете децата на разходка в снега, нека оставят снежинките да се топят по изплезения език.

Впрочем, направете и вие същото, поне за малко можем да сме отново деца и да се зарадваме на чудото, наречено сняг.

И не пътувайте, ако не се налага, оставете снега да ви покаже само красивата си страна.

Честит първи сняг!

Добави ни в предпочитани източници в Google