"След 20 години..." Изречението, което промени живота ми

Наскоро попаднах на едно изречение, което ме разтърси дълбоко:

"След 20 години единствените, които ще помнят, че си работила до късно, са твоите деца."

Спрях. Замълчах. Погледнах се в огледалото и се попитах – Колко вечери съм си преглеждала мейла през телефона, докато децата ми ми казват "Мамо, пак ли работиш?"

чакайки ме да им прочета приказката.

И колко пъти съм избирала да вдигна телефона в извън работно време, докато шофирам с децата напът за вкъщи от училище и детска градина, вместо да проведа разговор тях как е протекъл денят им.

Да не говорим за почти всяка ваканция, в която се оказва, че трябва да се свърши още нещо... да, за 5 минути, но пак е натоварващо и напрягащо.

Да... Аз съм майка. И съм жена с амбиции, с идеи, с мечти за растеж, признание и успех. Борила съм се с предразсъдъци, с вина, с усещането, че трябва да бъда на 100 места едновременно и да съм съвършена във всяка роля.

Ние, жените, сме сила.

Но често тази сила обръщаме навън — да докажем, да угодим, да се доказваме, че "можем всичко".

А истината е, че когато се раздаваме без граници, започваме да се самоограбваме.

Ограбваме тишината със себе си. Ограбваме времето с децата ни. Ограбваме лекотата на вечери без лаптоп, на уикенди графици, на ваканции без телефонни разговори по работа.

Какво промених?

Спрях да гледам на почивката като на слабост. Започнах да поставям граници. Не с агресия, а с увереност.

Научих се да казвам:

„Ще работя и ще дам 100% от себе си в рамките на работното време. Не извън него. Сега е уикенд. И нямам работни срещи, а срещи с децата ми.“

И знаете ли какво се случи? Нищо катастрофално. Да, някои колеги не го разбраха съвсем, но не ги съдя - техният личен живот е различен от моя личен живот. Да се поставяш в обувките на другите е трудно. Да съдиш е лесно. Да бъдеш в хармония и мир със себе си, че не си дал по-малко от всичко в работата си, но по време на работата си - безценно.

Съвети към всяка жена, която се е изгубила в „трябва“ и „не мога сега“:

Определи си ясни работни граници – и ги уважавай. Времето ти след работа не е „подарък“ за компанията, в която работиш, а право за теб и любимите ти хора.
Запиши си важните лични моменти в календара – рождения ден, тържеството в детската, разходката в парка – нека бъдат неотменими.
Помни защо работиш – не заради брой мейли, а заради живота, който искаш да създадеш за себе си и децата си.
Говори открито – с партньора, с шефа, с екипа. Когато поставим граници с яснота и уважение, другите ги приемат.
Не се извинявай за това, че си майка. Не е оправдание. Това е роля, която заслужава уважение и време.