Що за мечта?

Що за мечта?
Снимка: Thinkstock

Катя Стоилова

Миналия месец бях в Израел. Оставих две бурканчета от кисело мляко да ми пазят ред пред Вратите Божии. Толкова чакане в тоя живот му откарах, че викам си: "Поне за кантара на св. Петър да не съм много назад в опашката. Тъй или иначе, ако Бог е решил да ни затрие – каквото за другите, това и за гол Хасан."

И се чудя на едни хорица в Америка, които гледам тези дни по телевизията, които складирали в подземия под домовете си 500 кила сухо мляко, 30 000 буркана зимнина. От три години жената по десет часа на ден готви и стерилизира!!! Ще речеш, че Апокалипсис е нещо като по-тежка зима. Стоиш на завет, трупаш тлъстини, решаваш судоку под завивките и чакаш да мине…

Що за мечта – да надживееш света? Или си се взел толкова насериозно, че си вменяваш мисия на родоначалник, банка на гени, защитен вид?

Доколкото ми е известно, при всякакви условия оцеляват само хлебарките. Млекопитаещите загиват първи. Слава Богу, аз и родът ми сме млекопитаещи. Да приучавам потомци със закърнели очи да долавят шума на еволюирали насекоми, за да спасяват белезникавите си като мишки тела, не благодаря, задръжте си консервата и прахообразните! Няма такъв дето да е измамил Господ, нито пък природата.

ТОЗИ свят, макар безпринципен, арогантен, с жестока първичност и липса на сантименти, е опияняващ! С усещането за живот, когато снежинка се стопи на носа ти, слънце бръкне в окото ти, нацвъка те птичка, свие те стомах, умира любов. Светът, който диша с дробовете ти и се осветлява чрез душата ти! Ама било ту студено, ту топло, имало диви зверове, бездомни животни и пушачи... Има. Има и болести, смърт, войни и други много несправедливи за човешкия ни взор неща.

Аз колко пъти на ден свивам на юмрук вярата си, ако знаете... Но е хубаво място – Земята! В сънищата си се лутах къде ли не, в яростта си се губех в нищото преди взрива, а в болката си разнищвах материята на принципа на хомеопатите. И разбрах! Хубаво е да си жив, мамка му! Боли много, но е хубаво.

С надеждата, че след лошото идва хубаво. Че това, което си загубил, ще намериш отново. Че остарявайки, виждаш как растат надеждите ти. Как природата се случва отново и отново… Ама не ми се занимава да ги питам онези с консервите какво очакват от живот след смъртта на света? Вероятно не това, което ме кара всяка сутрин да ставам и да тръгвам... Отново. Въпреки... Заради...

Аз не вярвам, Господи, че ще позволиш всичко да свърши. Въпреки... и заради... ИНАЧЕ от моята камбанария мога само да ти благодаря за всичко и тихо да затворя след себе си.

Благодаря, че се родих точно тогава и точно там. Че това бяха родителите ми. Че приличам на тях точно, колкото трябва и колкото трябва съм себе си. Благодаря ти дори за това, че когато на седемнайсет реших да живея на село и да отглеждам зайци, ти накара момчето, в което бях влюбена, да се врече на друга и така срещнах бащата на детето си; и затова, че една година след като завърших филология, седях гладна и така записах психология; и че много пъти бях тъжна и така се родиха стиховете.

Но имаше толкова любов и толкова светлина! Благодаря ти, че винаги ми даваше шанс да избирам и винаги ме подкрепяше да избера достойния път! Че не допусна да не си платя нито една сметка.

Имам още мечти и още неслучени мигове, но ненаситно е човешкото око... Ти знаеш колко хляб има в мен и с какво да го подсолиш.

А за края на света съм спокойна – няма да се случи. Защото дъщеря ми очаква своята бяла рокля; защото пет колежки носят деца в утробата си, едно изоставено момиченце предстои за първи път да каже "мамо", а приятелката ми вече купи дрешките, които толкова дълго чакаха ред в магазина. И ти не би отнел всички тези очаквания, Господи, които са толкова прости и толкова свети. Нищо, че някой някъде вече ги е писал курбан в някакви глобални свои конспирации и коопродукции на капитали и ресурси.

Доброто винаги е по-силно. Но обикновено не е така ефектно и кресливо. И се объркват главите на хората – копаят бункери, трупат провизии, уплътняват пролуките, през които влиза въздух. За да живеят с хлебарките. След края на света. Който всъщност няма да дойде. Но някои едва ли ще разберат това. Защото отдавна очите им са закърнели за светлината и отдавна различават само шума от приближаваща хлебарка.

Поглеждам нагоре, вдишвайки дълбоко режещия вятър на декември; мълча; ослушвам се и цялата съм очакване. Иде Дядо Коледа! Може би и за мен. А за вас? Абсолютно сигурно!

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти