Понякога имаме склоността да се палим бързо, да бъдем агресивни, да обвиняваме всички около нас за собствените ни несполуки. Точно в такива моменти трябва да прочетем тази притча и след това да си спомняме за нея:
***
Учителят разказвал:
Когато бях млад, ми харесваше да плавам с лодка. Имах малка лодка, сам се носех в нея в езерото и можех да оставам там в продължение на часове.
Един ден седях със затворени очи и медитирах. Красивата нощ се превърна във вълшебно утро.
Изведнъж някаква лодка удари моята. Бях ядосан! Отворих очи и се канех да наругая този, който ме обезпокои, но видях, че лодката е празна. Нямаше върху когo да излея гнева си. Какво можех да направя? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да намеря вътрешния си покой.
С изгрева стигнах до центъра вътре в себе си. Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опитваше да ме обиди, аз просто си казвах:
- И тази лодка също е празна.
Прочетете още:
Притча за новото начало и мъдростта
Притча: Трите типа хора, които ще срещнеш в живота си
Притча за орлите и истината за любовта
Добави ни в предпочитани източници в Google
