В една стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.

Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!". И веднага изгаснала. 

Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя повече". Тъкмо казала това, духнал лек вятър и свещта изгаснала. 

Третата свещ казала тъжно: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат своите близки " и в същия момент изгаснала. 

Малко след това в стаята влязло едно дете. "Какво е това?Трябваше да светите докрай!", казало детето и започнало да плаче. 

Тогава четвъртата свещ му казала: "Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА ". С блясък в очите, детето взело свещта "НАДЕЖДА" и запалило останалите. 

Пламъкът на надеждата винаги би трябвало да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта!

16 вдъхновяващи цитата за всеки ден

16 снимки

Още интересни статии, които да прочетете:

• Притча за трите камъчета
• Притча за прошката
• Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено
• Притча за гнева
• Към злобата трябва да се отнасяме като към подарък